О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1092
гр. София, 19.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 697/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. К. от[населено място] срещу въззивно решение № 71 от 19.01.10г., постановено по в.гр.д.№ 2748/07г. на Пловдивския окръжен съд по извършване на съдебна делба с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 75 от 10.07.07 г., постановено по гр.д.№ 1502/02г. на Пловдивския районен съд в частта, с която делбеният апартамент, находящ се в[населено място], [улица], ет.3 с площ от 116 кв.м. е поставен в дял на И. А. К. по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ и присъдените суми за уравнение на дяловете и вместо него е извършил делбата по реда на чл.292 ГПК/отм./ като в дял И. А. К. е поставено жилище, състоящо се от входно преддверие, дневна, две спални, кабинет, кухненски бокс, баня-тоалетна и два балкона, ведно с избено помещение, на стойност 82 900 лв., а в дял на К. А. Т. е поставено жилище, състоящо се от дневна, кухненски бокс, санитарен възел и балкон, ведно с избено помещение, на стойност 30 950 лв., като първата съделителка е осъдена да заплати на втория съделител за уравнение на дела му сумата 25 975 лв.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, въз основа на одобрен инвестиционен проект и заключения на изслушани по делото технически експертизи, че допуснатият до делба апартамент е реално поделяем на два дяла и че делбата следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК/отм./, като в дял на съделителката И. К. бъде поставено по-голямото жилище, тъй като същата няма друго такова и живее в апартамента, а другото не би задоволило жилищните й нужди (другият съделител живее в друго населено място). Прието е също, че при одобряването на инвестиционния проект не е допуснато нарушение на чл.114, вр. с чл.77, ал.1 и чл.78, ал.1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони относно едностайния апартамент, тъй като в случая е налице визираното в чл.114, ал.3 от посочената наредба изключение.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроса за обсъждане на допуснати и събрани по делото доказателства и за обсъждане на всички доводи на страните и последващото им мотивирано приемане от съда, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поддържа се също, че съдът се е произнесъл и по въпросите законосъобразно ли е одобрен инвестиционен проект по чл.203 ЗУТ, който предвижда в един от новопостроените жилищни дялове изложение, ориентирано изцяло на север, изграждане на нова баня с тоалетна, попадаща върху помещение с жилищно предназначение и достъп до банята с тоалетна през кухненски бокс, при което последното помещение изпълнява ролята на преддверие пред банята; длъжен ли е съдът при извършване на делбата да извършва преценка за законосъобразност на одобрения инвестиционен проект и длъжен ли е той да признае поделяемостта на апартамента при наличие на одобрен от гл.архитект архитектурен проект по чл.203 ЗУТ, както и при наличие на заключение на вещо лице, съгласно което така обособените съгласно проекта два дяла отговарят на нормативните изисквания и делбата може да се осъществи без значителни преустройства и неудобства за страните, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата К. А. Т. счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (ТР № 1/09г. на ОСГТК).
В разглеждания случай първият поставен от касатора въпрос е свързан с обсъждане и преценката на събраните по делото доказателства и доводите на страните (по отношение на него в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за допуснати нарушения на чл.188, ал.1, чл.189, ал.2 и чл.157, ал.3 ГПК/отм./) и същият не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, още повече, че в случая противоречие между обжалваното решение и представената от жалбоподателка във връзка с него задължителна (ППВС № 7/65г.) и незадължителна (13 бр. решения на ВС и ВКС) съдебна практика не е налице.
Второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на спора в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая във връзка с останалите поставени въпроси липса противоречие с Р № 69 по гр.д.№ 45/84г. на ОСГК на ВС и Р № 266 по гр.д.№ 674/02г. на ВКС – с първото решение е прието, че наличието на одобрен архитектурен проект за разделяне на съсобствен апартамент в самостоятелни жилищни обекти е задължително условие за обособяването, но не задължава съда да признае непременно поделяемостта, а с второто – че делбеният съд се произнася относно поделяемостта на даден имот според действащия закон към момента на постановяване на решението, тъй като в обжалваното решение не е взето друго становище по тези въпроси. Не е налице и противоречие с Р № 401 по гр.д.№ 994/04г. на ВКС, с което е прието, че въпреки одобрен от техническите власти архитектурен проект съдът не е длъжен да приеме наличие на поделяемост, когато преустройствата са значителни, а неудобствата по-големи от обикновените, доколкото настоящият случай е друг – установено е, че преустройствата са незначителни, а неудобствата не са по-големи от обикновените. Същото се отнася и за Р № 1417 по гр.д.№ 4908/07г. на ВКС, с което е прието, че съдът осъществява контрол за законосъобразност на одобрения архитектурен проект за разделяне, тъй като такъв контрол в случая е осъществен и са изложени съображения за това. Ето защо жалбата не следва да се допуска до разглеждане и на това основание.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би съществувало, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Във връзка с тези предпоставки никакви доводи не са изложени и в случая същите не са налице, поради което следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от И. А. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 71 от 19.01.10г., постановено по в.гр.д.№ 2748/07г. на Пловдивския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: