О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1097
София, 30.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 50/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 443 ог5.06.2008 г. по гр.д. № 152/2008 г. на Я. районен съд ответникът П. Г. И. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищците Д. Г. И. и Д. В. И. владението на ? ид. ч. от гараж и магазин за промишлени стоки с обща площ 32 кв.м.- сграда, построена в дворно място с идентификатор № 8* в гр. Я., като е прието, че тази ? ид. ч. е собственост на ищците и се владее без основание от ответника, който е собственик на другата половина от сградата.
С решение № 201 от 14.10.2008 г. по гр.д. № 321/2008 г. на Я. окръжен съд искът за ? ид. ч. от гаража е отхвърлен, а за магазина решението на районния съд е оставено в сила.
Ответникът П. И. е подал касационна жалба срещу осъждането му да предаде ? ид. ч. от магазина, но с определение № 750 от 21.07. 2009 г. по настоящото дело жалбата не е допусната до разглеждане.
Постъпила е касационна жалба и от ищците относно отхвърляне на иска за ? ид. ч. от гаража, като се развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ /отм./ и чл.92 ЗС, както и по процесуалноправните въпроси за разпределяне на доказателствената тежест и постановяване на решение “плюс петитум”. В подкрепа на доводите си представят решения на ВС и ВКС.
За да се произнесе по допустимостта на тази касационна жалба ВКС съобрази следното:
Спорен между страните е един обект, състоящ се от магазин и гараж с обща площ 32 кв.м., и заснет по плана с един общ идентификационен номер, а именно 87374.550.55.2. От данните по делото е установено, че частта, която сега представлява магазин, е бивш гараж, а преди това е била навес и жилище. За тази част искът е уважен, като е прието, че тя се притежава в съсобственост от страните, а не е изключителна собственост на ответника. Решението е влязло в сила, тъй като касационната жалба на ответника не е допусната до разглеждане.
Жалбата на ищците се отнася до другата част от обекта, която представлява гараж. За да отхвърли иска за тази част от имота въззивният съд е приел, че гаражът, построен през 1989 г., е изключителна собственост на трето за делото лице- К. И. , който го придобил въз основа на право на строеж, учредено с декларация по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ, дадена от баща му, както и съгласие, изразено от другия съсобственик на имота, като освен това е посочено, че за този гараж в полза на К. И. е изтекла и десетгодишна придобивна давност.
С оглед горните данни следва да се приеме, че поставеният от касаторите въпрос за приложението на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ специално относно собствеността на гаража, простроен през 1989 г., не е съществен за изхода на спора, тъй като признатите на К. И. права не се основават на тази разпоредба. Както е посочил и въззивният съд, В. И. не би могъл чрез заявление по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ да учреди право на строеж в полза на племенника си К. И. , тъй като са роднини от трета степен по съребрена линия. Декларацията обаче има значение на съгласие по чл.56, ал.3 ЗТСУ от един от съсобствениците на терена, което е дало основание на съда да приеме, че ищците не са съсобственици на гаража, тъй като той изцяло е бил придобит от К. И.
Крайните решаващи изводи на въззивния съд освен това са свързани с констатацията, че третото лице е придобило имота и по давност, тъй като строителството на гаража и ползването му е станало със знанието, съгласието и непротивопоставянето на В. И. на ищците, а впоследствие и от неговите наследници. Във връзка с тези мотиви на съда не е основателно и второто оплакване на касаторите за неправилно приложение на разпоредбата на чл.92 ЗС и противоречие с практиката на ВКС по приложението й. Действително, ако не е било налице валидно учредяване на право на строеж от двамата съсобственици на терена по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ или съгласие по чл.56, ал.3 ЗТСУ, с построяването му от трето лице гаражът би станал тяхна собственост по силата на приращението. Допустимо е обаче, както е прието и в настоящия случай, новопостроената сграда да се придобие по давност и по този начин да се опровергае презумпцията на чл.92 ЗС. Практиката на ВКС в тази насока е постоянна и представените решения по конкретни дела подкрепят направения извод- – напр. решение № 598/ 12.VІ.1991 г. по гр.д. № 362/ 91 г. на І г.о. и р. № 636/ 4.12. 2003 г. по гр.д. № 144/ 2003 г. на ВКС, І г.о.
По тези съображения следва да се приеме, че по поставените материалноправни въпроси не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Не следва да се допуска разглеждане и по процесуалноправните въпроси, развити в жалбата. Въззивният съд не се е произнесъл “плюс петитум”, тъй като за такова нарушение може да се говори само по отношение предявения иск, докато в случая доводите се свързват с направените от ответника възражения. Те са разгледани изчерпателно от въззивния съд и с оглед на установените факти е направен извод, че ищците не са собственици на обекта, тъй като той принадлежи на друго лице. Това не съставлява произнасяне по възражение, което не е направено от ответника, а достигане до фактически и правни изводи, които опровергават твърденията на ищците, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение на практиката по приложението на чл.188, ал.1 ГПК. По същата причина е неоснователно и становището, че е допуснато неправилно разпределяне на доказателствената тежест, тъй като именно поради доказване на възражението за придобивна давност се е стигнало до отхвърляне на иска. Не е налице и конкуренция на права, заявени от ответника, тъй като той е длъжен да изчерпи всичките си възражения срещу иска и съдът ги е разгледал в тяхната логическа последователност.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното в жалбата основание по чл.280, ал.1 ГПК и затова същата не следва да се допуска до разглеждане. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационна жалба вх. №1398/ 14.11.2008 г., подадена от Д. Г. И. и Д. В. И. против въззивно решение № 201 от 14.10.2008 г., постановено по гр.д. № 321/ 2008 г. по описа на Я. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.