5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр.София, 01.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2595/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
С определение №2538/26.07.2016г. по ч.т.д.№1066/16г. Варненски окръжен съд е потвърдил протоколни определения от 13.05.2016г. по гр.д.№8277/15г. на В.,с едното от които е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма], Д. В. М., Д. К. Д. и Г. Д. С. иск за установяване нищожност поради липса на съгласие на упълномощителна сделка,с която К. Т. Й., в качеството й на управител на [фирма] е упълномощила О. Н. да извършва разпоредителни сделки с имоти на дружеството,а с другото – е прекратено производството в частта по предявения срещу ответниците Д. В. М., Д. К. Д. и Г. Д. С. иск за недействителност на извършената между [фирма] и [фирма] разпоредителна сделка с недвижими имоти на първото дружество поради липса на представителна власт.
Срещу определението на В. от [фирма] е подадена частна касационна жалба,в която се твърди неговата неправилност. Според жалбоподателя изводите на В. касаят материално-правна,а не процесуално-правна легитимация,поради което не могат да обосноват законосъобразно прекратяване на производството по иска за нищожност на упълномощителната сделка.Счита,че допустимостта на предявен установителен иск е обусловена от наличието на правен интерес,какъвто в случая е налице с оглед наведените от него твърдения и от процесуалното поведение на ответниците, насочено към оспорване на изложените в исковата молба факти и поддържане на тезата за наличие на валидно упълномощаване. Като допълнителен аргумент сочи и преюдициалната обвързаност на втория от предявените искове спрямо изхода от първия и необходимостта последващите приобретатели на недвижимите имоти, предмет на разпоредителната сделка между двете търговски дружества,да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо по иска за нищожност на упълномощаването. по отношение на правилността на въззивното определение,с което е потвърдено второто протоколно определение на В. жалбоподателят поддържа аналогични съображения за наличие на правен интерес,определящ пасивната легитимация на всички заявени ответници. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и потвърдените с него определения на В. и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия.
Допускането на частната жалба до касационен контрол в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор обвързва с въпроса Предявените отрицателни установителни искове за собственост срещу ответниците определят ли правния интерес на заявения установителен иск за нищожност на едностранната упълномощителна сделка?,който се твърди да е разрешен в противоречие с т.3б от ТР №4/14г. на ОСГК на ВКС и с определение №228/16.06.2010г. по ч.гр.д.№108/2010г. на ВКС,първо г.о.,в обосноваване на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Едновременно с това жалбоподателят се позовава и на наличие на предпоставката на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,за обосноваването на която е представил окончателно определение №828/26.11.12г. по ч.гр.д.№1020/12г. на Окръжен съд Пазарджик. Формално е цитирана в допълнение към въпроса и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Отговори на частната касационна жалба са депозирани от ответниците П. И. С. и Г. Д. С.,в които се противопоставят на допускането на определението на В. до касационно обжалване; излагат съображения за неоснователност на частната жалба и претендират разноски. Останалите ответници не се ангажират със становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК, преди произнасяне по същество на наведените в частната касационна жалба доводи и възражения, следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение констатира следното:
Варненски районен съд е сезиран от [фирма] с искова молба, насочена срещу [фирма], Д. В. М., Д. К. Д. и Г. Д. С..Изложени са обстоятелства за сключена между двете дружества разпоредителна сделка с недвижими имоти,собственост на първото,при участието на лицето Б. С.,действал от името на дружеството-ищец и легитимирал се с пълномощно за преупълномощаване от лицето О. Н.,която от своя страна разполагала с пълномощно от управителя на дружеството К. Й.,без реално последната да е извършвала действия по упълномощаване на посоченото лице,нито да е потвърдила извършеното от името на дружеството разпореждане.Твърди се,че впоследствие от своя страна приобретателят-ответник се е разпоредил с имотите,като ги е прехвърлил на ответниците-физически лица. С петитума на исковата молба се претендира съдът да признае за установено по отношение на всички ответници,че упълномощителната сделка е нищожна поради липса на съгласие,както и,че извършената сделка по придобиване на имотите от [фирма] е недействителна поради липса на представителна власт ; евентуално – да се приеме за установено,че ответниците-физически лица не са придобили в собственост прехвърлените им впоследствие от [фирма] имоти.
В съдебно заседание,проведено на 13.05.16г.,след като веднъж е указал на ищеца да посочи поддържа ли иска за нищожност на упълномощителната сделка и срещу кого,а последният е продължил да го поддържа срещу всички ответници , В. е постановил определение,с което е прекратил производството по този иск,мотивирайки се с липса на пасивна процесуална легитимация на ответниците,доколкото легитимирано да отговаря по него е само упълномощеното лице,което е различно от тях. С второто определение от същото съдебно заседание В. е прекратил производството и по втория от обективно и субективно съединените искове спрямо ответниците – физически лица,тъй като те не са страна по разпоредителната сделка,извършена между двете търговски дружества.
С обжалваното определение В. е намерил за правилни и двете определения на В. за частично прекратяване на производството по делото по съображения,извлечени от едностранния характер на упълномощителната сделка,легитимираща упълномощителя като ищец,а упълномощеното лице,което единствено е надлежно легитимирано като ответник по иска за нищожност,както и – по отношение на иска за недействителност на разпоредителната сделка – че страни по такъв са само страните по самата сделка – двете дружества,а интересът на ищеца спрямо последващите приобретатели на имотите е защитен чрез предявените от него отрицателни установителни искове за собственост.
Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението до касационно обжалване. Формулираният от частния касатор въпрос няма характеристиките на правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд.Последният не е отрекъл наличието на правен интерес от воденето на първия от предявените искове,а се е позовал на липса на пасивна процесуална легитимация на конституираните от ищеца ответници,доколкото те не са страни по упълномощителната сделка. Освен че въпросът не осъществява общия критерий за недопустимост, възприетите с атакуваното определение разрешения и не противоречат на задължителната съдебна практика,цитирана от частния касатор. Съображенията,изложени в обосноваване разрешението по т.3б на ТР №4/14г. по тълк.д.№4/14г. на ОСГК на ВКС не касаят сделки по упълномощаване,а такива по прехвърляне на чужд имот.Поради това са относими не спрямо прекратеното производство по иска за нищожност на упълномощаването,а спрямо предявените /и непрекратени/ отрицателни установителни искове, с които е оспорен транслативния ефект на последващо извършените от несобственика разпоредителни сделки с имотите. В посоченото тълкувателно решение е разгледан въпросът за необходимостта прехвърлителят на чуждата вещ да участва в производството по иска за собственост срещу последващите приобретатели /за да може да бъде ангажирана отговорността му към купувачите при евентуална евикция/, независимо дали ще бъде конституиран в качеството на трето лице-помагач или на ответник,щом и в двата случая ще бъде обвързан от субективните предели на силата на пресъдено нещо. Цитираното от касатора определение на ВКС,постановено в хипотезата на чл.274 ал.3 ГПК и поради това представляващо задължителна съдебна практика,се отнася до разрешения,свързани с правния интерес от предявяване на иск за собственост /отрицателен или положителен/,а в случая предявените такива от ищеца спрямо ответниците-физически лица са приети и оставени за разглеждане от първоинстанционния съд като допустими.Посоченото окончателно определение на ОС Пазарджик също не е относимо към обосноваването на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като касае различна от настоящата хипотеза.Предмет на изследване в него е наличието на правен интерес от предявяването на осъдителен иск за връщане на парична сума от патримониума на лице,разпоредило се с нея от сметката на наследодател на ищеца като негов пълномощник, кумулативно съединен с иск за нищожност на упълномощаването,като ответник и по двата иска е упълномощеният,т.е. искът по чл.26 ЗЗД е насочен срещу страната по упълномощителната сделка,за разлика от хипотезата по настоящото дело. В обобщение – поставеният от касатора въпрос е свързан само с първия,предявен от ищеца, иск на нищожност на упълномощаването, който е прекратен , но същият не може да обоснове допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение,тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда и не е обоснован като приложим съответен допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК или този на т.2 на същия член. По втората част от атакуваното определение,с което е потвърдено определението на В. за прекратяване на производството по отношение на ответниците – физически лица по иска за нищожност на първата прехвърлителна сделка касаторът изобщо не е формулирал правен въпрос.
Изложеното налага да бъде отказан достъп до касационен контрол на атакуваното определение на В.. В полза на ответниците П. и Г. Събчеви следва да се присъдят разноски за производството в размер на по 375 лв. за всеки от тях.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2538/26.07.2016г. по ч.т.д.№1066/16г. Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.5 ап.10 да заплати на П. И. С. с ЕГН [ЕГН] и на Г. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес [населено място] [улица] ет.2 ап.6 по 375 лв. на всеки от тях,представляващи разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.