О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
С. 14.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февреари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3721 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Г. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 165 от 15.06.2017г. по в.гр.д. № 285 по описа за 2017г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 56 от 31.03.2017г. по гр.д. № 960/2016г. на Радомирски районен съд като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът формулира следният въпрос: „Компетентен ли е работодателят да прави преценка дали съществуват в предприятието длъжности, които би могъл да заеме трудоустроен работник или служител, или тази преценка е вменена само на медицински орган каквито са ТЕЛК и Н.?” Позовава се на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като счита, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с приетото в решения по чл.290 ГПК с № 266 от 24.03.2016г. по гр.д.№ 814/2009г.на ІІІ г.о. и № 275 от 28.10.2014г. по гр.д.№ 3049/2013г.на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 21.08.2017г.,в който е посочено, че договорената сума е заплатена в брой.
Ищцата е заемала длъжността „помощник възпитател”. Уволнена е със заповед № 156 от 1.09.2016г., на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ-невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, въз основа на заключение на ТЕЛК /решение № 0665 от 24.03.2015г./ В мотивите е посочено и че липсва работно място за трудоустрояване. В. съд е приел уволнението за законосъобразно със следните аргументи : 1. Налице е ЕР на ТЕЛК, в което е посочено, че ищцата е с 75% неработоспособност и не може да работи като помощник възпитател”, 2. В ответното ОДЗ към 1.01.2015г .и 1.01.2016г. общата числеността на персонала е 45 и съгласно чл.315 КТ работодателят няма задължение да определя работни места, подходящи за трудоустрояване, 3. С прието заключение на експертиза е установено, че към датата на прекратяване на процесното трудовото правоотношение не е била налична свободна бройка за педагогически и непедагогически персонал, поради което за работодателя не е съществувала възможност да предложи на ищцата друга подходяща за здравословното й състояние длъжност.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото доколкото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост /съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, а и тъй като не е налице посоченото от касатора специално основание – въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно цитираните от касатора решения по гр.д.№ 814/2009г.на ІІІ г.о. и гр.д.№ 3049/2013г.на ІV г.о. – от задължителния характер на решението на ТЕЛК и Н. и то чл.317 КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретна длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от работодателя, нито от вещо лице в трудов спор по преценка на законосъобразността на уволнението по чл.325 т.9 КТ. Тази изходна постановка е безспорна и в конкретният случай, тя не е била поставена под съмнение от въззивния съд, тъй като той изрично в мотивите си е приел, че изхожда от медицинската преценка на ТЕЛК, че конкретно заеманата от ищцата длъжност „помощник възпитател” е противопоказна за здравето й. Съдът е определил като спорни само въпросите дали е бил длъжен работодателя да определя длъжности за трудоустрояване, дали е имало свободна длъжност, която да е подходяща за заемане от ищцата, с оглед здравословното й състояние и дали ако е имало, работодателят е предложил на ищцата да я заеме. След като е разгледал така поставените въпроси и е дал отговор, съдът е постановил решението си, изхождайки именно от развитата в посоченото от касатора решение по гр.д.№ 814/2009г.на ІІІ г.о. постановка, че липсата на свободна подходяща длъжност по предписаното трудоустрояване, която да бъде предложена за заемане, обуславя наличие на основанието по чл.325 ал.1 т.9 КТ.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 165 от 15.06.2017г. по в.гр.д. № 285 по описа за 2017г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Г. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица]бл.34 ап.61 ет.3 вх.Г и съдебен адрес [населено място] [улица] офис 1, ет.1 адвокат И. да заплати на Детска градина „Р.” [населено място] [улица] Булстат[ЕИК], представлявана от директора В. сумата от 1 100лв. /хиляда и сто лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.