3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1107
София, 05.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 148 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт П. М., против въззивното решение без номер от 12 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 757 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е отменено решение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 10 декември 2009 г. по гр.д. № 44945 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. за отхвърляне на предявените от Р. Б. П. от [населено място], Софийска област, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и вместо него уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е отменено, П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да му заплати обезщетение за оставането без работа в размер на 6408,54 лева.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото за кредитора е открито производство по несъстоятелност и е избран постоянен синдик, управителните органи на касатора са лишени от правото да управляват и се разпореждат с имуществото на дружеството, а синдикът представлява и управлява текущите дела на дружеството; във фазата по попълване масата на несъстоятелността синдикът има права във връзка със сключените с работниците и служителите трудови договори и той упражнява работодателската правоспособност на работодателя. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с други съдебни решения, за работодателската правоспособност на синдика на дружеството в открито производство по несъстоятелност при условията на чл. 635, ал. 2 ТЗ, както и въпросът за приложното поле на чл. 644, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Сочат се определение и две решения на ВКС.
Ответникът Р. Б. П. от [населено място], Софийска област, чрез процесуалния си представител адв. Р. М., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В атакуваното решение е прието, че откриването на производството по несъстоятелност не прекратява правомощията на органите, респективно – на представителите на дружеството и дружеството продължава дейността си под надзора на синдика, като едва с решението по чл. 711 ТЗ се прекратяват правомощията на органите на дружеството; в търговския регистър не е вписано ограничение на представителната власт на органите на дружеството, поради което синдикът като орган по несъстоятелността има правомощия по управление на имуществото на дружеството и процесуално представителство по съдебни спорове, но не и по отношение на работодателската правоспособност; по посочената причина не се спират, нито са недопустими искове по трудови спорове след откриване на производството по несъстоятелност; подписалият процесната заповед не може да представлява дружеството нито самостоятелно, нито по силата на упълномощаването му от синдика, тъй като последният няма работодателска правоспособност и следователно заповедта е подписана от лице без представителна власт и само на това основание се явява незаконосъобразна; съответната длъжност се намалява с една бройка; от приетия протокол на комисията по подбор при работодателя не може да се установи по какъв начин е формирана оценката по показателите, посочени в него, нито как е определена оценката в степени, не е определена тежестта на всеки от критериите, нито квалификацията на участващите в подбора; макар сред критериите да са включени тези по чл. 329 КТ, не се установява относителната тежест на всеки един от критериите за всеки отделен служител и съпоставката с оценките на останалите, поради което извършения подбор е незаконосъобразен.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане на поддържаното от касатора основание – поради противоречиво разрешаване от съдилищата на материалноправния въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав: има ли правомощия синдикът след откриване на производството по несъстоятелност и по-специално в хипотезата на чл. 635, ал. 2 ТЗ, да прекратява трудови договори на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Поставеният материалноправен въпрос е обусловил само част от изводите на съда по законосъобразността на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. К. е пропуснал да постави правен въпрос във връзка с изводите на съда за незаконосъобразност на проведения подбор, който в разглеждания случай е бил задължителен за работодателя. Ето защо, дори и ВКС да допусне касационното обжалване на въззивното решение, то сами по себе си изводите на въззивния съд по законосъобразността на подбора са достатъчни за отмяна на атакуваното прекратяване на трудовото правоотношение. След като липсва правен въпрос по всяко едно от обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд, то касационният контрол не следва да се допуска, а преценката на представената съдебна практика не може да доведе до противен извод.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 12 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 757 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: