1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1117
гр. София, 29.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2525 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10733/05.04.2017 г. на Д. Т. М., чрез адвокат В., против въззивно решение № 221/02.03.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 237/2017 г. на Окръжен съд- Пловдив, с което като е потвърдено решение № 408 от 09.12.2016 г. по гр. д. № 771/2016 г. по описа на Районен съд – Карлово, са отхвърлени предявените от Д. Т. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност старши специалист в дейност „Чистота“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 2 520 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол, но не формулира конкретен въпрос. Изложението съдържа единствено оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – чл. 21, ал.1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), при преценката кой орган е компетентен да одобрява щатното разписание на общинската администрация и дали общинският съвет може да делегира свои права на кмета на общината.
Ответната страна по жалбата [община] в писмен отговор поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендира сторените съдебни разноски, като прилага договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че ищецът Д. М. е заемал длъжността „старши специалист“ в дейност „Чистота“ в [община]. В отправено до служителя предизвестие от 01.06.2016 г. и връчено му на тази дата, работодателят го е уведомил, че съгласно Решение № 45/20.04.2016 г. на Общински съвет – С. и Заповед от 27.05.2016 г. на кмета на общината, с която е утвърдено ново длъжностно щатно разписание, трудовият му договор ще бъде прекратен, поради съкращаване на щата за заеманата длъжност. Със заповед от 01.06.2016 г., връчена на служителя на същата дата, трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 02.06.2016 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро КТ – поради съкращаване на щата.
За да счете предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за неоснователни, препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, въззивният съд е приел, че съкращаването на щата за заеманата от ищеца длъжност е реално; че решението за това е взето от компетентен орган – кмета на общината, който е утвърдил ново длъжностно щатно разписание в рамките на правомощията си по чл.44 ал.2 ЗМСМА и в изпълнение на взетото от общинския съвет решение за структурна реорганизация на длъжностите в дейност „Чистота” във връзка с преминаване към самостоятелно осъществяване на всички дейности по поддържане на чистотата, сметосъбирането и сметоизвозването на територията на [община]. Промяната в щатното разписание, с която е премахнат единствения щат за заеманата от ищеца длъжност, е настъпила преди издаването на заповедта за уволнение. Извън това, по поддържаното от жалбоподателя възражение, касаещо компетентността на кмета самостоятелно да утвърждава новото щатно разписание за длъжностите в общинската администрация, въззивният съд по същество е приел, че кметът е действал в рамките на правомощията си и съгласно взетите от общинския съвет решения. С тези мотиви съдът е формулирал решаващия си извод за неоснователност на иска за отмяна на уволнението, както и на обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
В изложението липсва формулиран въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Текстът съдържа единствено оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от съда и за необоснованост на атакуваното решение, без да е налице изведен от касатора въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, в т.ч. не са изложени никакви съображения, с които да се обосновава цифрово посоченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селекция на жалбата. Извън това, следва да се отбележи, че във връзка с приложението на нормите на чл.21, ал.1, т. 2 и чл.44 от ЗМСМА по трудови спорове за незаконно уволнение, има създадена непротиворечива практика на ВКС – напр. решение № 284/21.07.2010 г. по гр.д.№ 378/2009 г., ІV г.о., решение № 62/ 14.02.2013 г. по гр.д.№ 527/2012 г., ІV г.о. и др. Според приетото в цитираните решения, съгласно чл. 44, ал.1, т.7 ЗМСМА кметът на общината организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Утвърденото от кмета на общината щатно разписание, изготвено в рамките на утвърдената от общинския съвет структура и бюджет, е основание за привеждане числеността на персонала в съответствие с действащия щат; основание е за назначаване, както и за прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от кмета на общината въз основа на правомощията му по чл. 44, ал.1, т.3 ЗМСМА. В тази връзка, без значение е дали и как са делегирани на кмета на общината съответните правомощия по приемане и утвърждаване на щатното разписание, тъй като тези негови права произтичат пряко от закона. Въззивното решение съответства на цитираните правни разрешения, възприети в практиката на ВКС.
При този изход на делото, касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в тази инстанция съдебни разноски, които възлизат на сумата 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 221/ 02.03.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 237/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Д. Т. М. да заплати на [община] разноски за тази инстанция в размер на сумата 600 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.