2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1118
София, 10.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 107 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. Т., чрез процесуалния му представител адв. С. К., против въззивното решение без номер от 1 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 558 по описа на Софийския градски съд за 2009 г., с което е отменено решение без номер от 24 ноември 2003 г., постановено по гр.д. № 8655 за 2003 г. на районния съд в [населено място] в частта му за отхвърляне на иск за присъждане на допълнително трудово възнаграждение и вместо него касаторът е осъден да заплати на Б. П. В. от [населено място] на основание чл. 128 КТ сумата от 30 хиляди лева, ведно със законната лихва от 3 юни 2003 г. и разноски.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, защото ВКС в отменително решение задължил съда да проучи и изясни въпроса дали става дума за трудов спор или за гражданскоправен спор; неправилно въззивният съд приема, че не са налице други предпоставки или условия за изплащане на претендираната сума, поради което не е ясно защо е било нужно подписването на съответния анекс, а сумата не е включена в трудовия договор; не е ясно защо футболните клубове сключват анекси към трудовите договори, които не носят белег на трудово възнаграждение, договорените суми не се начисляват по месечни ведомости, а представляват вид премиране във връзка с постигането на съответни резултати. В допълнителна жалба, имаща характер на изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса касае ли анексът към трудовия договор с ответника трудово правоотношение или представлява допълнително споразумение, което не се развива по КТ.
Ответникът Б. П. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Д., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В атакуваното решение е прието, че анализът на анекса от 20 юли 2001 г., направен във връзка с трудов договор № 34 показва недвусмислено, че с анекса страните по делото са договорили заплащането на допълнително трудово възнаграждение извън основното и това заплащане не е поставено в зависимост от наличието на други предпоставки, освен изпълнението на трудовите функции от футболиста; не е спорно, че ищецът е изпълнил задълженията си по трудовия договор и се установява, че претендираната сума не му е заплатена от страна на касатора.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане. Макар касаторът да е поставил обуславящ изхода на спора правен въпрос, неговото разрешение от въззивния съд е сторено в съответствие с установената съдебна практика на ВКС.
В изпълнение на указанията на ВКС в отменителното решение № 1277 по гр.д. № 3658 за 2007 г. на ІІ ГО, ищецът посочил, че твърди договорка за допълнителни трудови възнаграждения, платими периодически на договорените дати. К. не е оспорил тези твърдения и не се представят доказателства за това, че сочената в анекса сума е уговорена на друго основание извън трудовото правоотношение на страните. Допълнително следва да се отбележи, че в анекса към трудов договор № 34 от 20 юли 2001 г., т. 2, се сочат и допълнителни финансови условия при постигане на определени спортнотехнически резултати, както и заплащане на процент от трансферна сума в случай, че е налице оферта на чуждестранен футболен клуб за определена сума. По тълкуването на трансферни суми ВКС приема, че личните трансферни суми не са елемент от трудовото правоотношение, а от друг договор, имащ за предмет промяна в клубната принадлежност и състезателните права на спортист срещу определена цена, като последният договор се сключва между две спортни организации, а при трансфер на състезателни права и възникнал на тази основа трудов договор, задължително се иска писменото съгласие на състезателя – така се приема от ВКС в решение № 30 по гр.д. № 420 за 2005 г. на І ГО. Ето защо касационният съд приема, че поставеният правен въпрос е разрешен в съответствие на установената съдебна практика.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 1 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 558 по описа на Софийския градски съд за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: