7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1117
София, 10.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 128 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. М. И., против въззивното решение № ІІІ-126 от 28 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 934 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е отменено решение № 570 от 9 юни 2008 г. по гр.д. № 2762 по описа на районния съд в [населено място] за 2007 г. в частта му за отхвърляне на иска на Г. Г. Г. против касатора за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното му уволнение и в частта му за присъдено в полза на касатора юрисконсултско възнаграждение и вместо него касаторът е осъден да заплати на Г. сумата от 1137,84 лева обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ над сумата от 5522,44 лева до претендирания размер от 6660,28 лева, законната лихва върху сумата от предявяването на иска и направените по делото разноски, а в останалата му част първоинстанционното решение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК, защото съдът не е изпълнил точно задължителните указания на ВКС в отменителното решение и назначената експертиза е обсъдено изцяло тенденциозно и незадълбочено; съдът измества спора по законността на уволнението към липсата на последици от извършеното от страна на работника нарушение на трудовата дисциплина, като нарушението е безспорно установено; неправилно и в противоречие със закона съдът определя, че не са установени настъпили неблагоприятни последици от деянието на ищеца, определящи голяма тежест на конкретното нарушение, с оглед на които поведението му да се определя като особено укоримо; разпоредбата на чл. 189 КТ е правилно съобразена от работодателя с оглед спецификата на работа, оценката на работното място, възможните аварии и злополуки и създадените мероприятия, вътрешни правила и вменени в допълнително споразумение и трудова характеристика задължения, за неспазването на които може да се наложи наказание, като ищецът е запознат с последиците от неизпълнението си; отчетена е и голямата обществена значимост на длъжността и професията на ищеца, липсата на самокритично отношение към нарушението; спазването на трудовата дисциплина е с оглед риска от досег с канцерогенни химически вещества и взривоопасност и само по щастлива случайност нарушението не е довело до вредоносни последици за ищеца, за колегите и работещите в дружеството, и за работодателя; липсата на щети е правно неотносима в случая, а и ищецът е с дълъг трудов опит в предприятието; наложеното наказание е съобразено с преценката на дадените пред работодателя писмени обяснения; заповедта за уволнение е мотивирана. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото: как е определена тежестта на извършеното от страна на работника Г. нарушение на установената в дружеството трудова дисциплина и съответства ли извършеното от него нарушение на наложеното му дисциплинарно наказание – уволнение, както и издадената заповед на председателя на Управителния съвет съобразена ли е с разпоредбата на чл. 189 КТ. Сочи се, че правният въпрос е решен противоречиво от съдилищата. Представят се решение № 101 по гр.д. № 4035 за 2008 г. на ІV ГО – постановено в процедура по чл. 290 и сл. ГПК, решение № 1484 по гр.д. № 1860 за 2009 г. на окръжния съд в [населено място] – влязло в сила, определение на ВКС в процедура по чл. 288 ГПК – не представляващо съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, решение № 1383 по гр.д. № 3160 за 2003 г. на ІІІ ГО, решение по касационно дело № 618 за 2007 г. на апелативния съд в [населено място], решение № 1383 по гр.д. № 3160 за 2003 г. на ІІІ ГО, решение № 372 по гр.д. № 1040 за 2009 г. – постановено в процедура по чл. 290 и сл. ГПК, решение № 2112 по гр.д. № 1633 за 2003 г. на ІІІ ГО и невлязло в сила решене на Софийския окръжен съд.
Ответникът Г. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. Л., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В атакуваното решение е прието, че клаузата по допълнителното споразумение относно особената тежест на неизпълнението на задължението за носене на лични предпазни средства не отменя задължението на работодателя при оспорване на законността на уволнението да докаже изложените обстоятелства в заповедта, включително и особената тежест на неизпълнението; според мотивите на заповедта, констатираното неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд от страна на ищеца е толкова тежко нарушение на трудовата дисциплина, че мотивира налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, но липсват мотиви за преценката за тежестта на нарушението; определящи за съразмерността на наказанието освен характера на нарушението са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения и поведението на служителя – не са установени настъпили неблагоприятни последици от деянието, определящи голямата тежест на конкретното нарушение, а и на ищеца не са наложени дисциплинарни наказания, които да не са заличени, с оглед на което поведението му да се характеризира като особено укоримо; според назначената експертиза при повторното разглеждане на спора, предвидените мерки за защита по отношение на работата на ищеца, са от ІІІ група, предвидена за периодично повтарящи се рутинни дейности по обслужване на технологичния процес, характеризиращи се с еднотипни условия за провеждане и са с най-малка степен на опасност и риск; липсват доказателства, че работодателят е оценил дадените от ищеца обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание; не са обсъдени твърденията на ищеца за извънредни обстоятелства от личен характер; няма данни деянието на ищеца да е повлияло на технологичния процес.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
По поставения материалноправен въпрос даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на задължителната съдебна практика. Така в решение № 101 по гр.д. № 4035 за 2008 г. на ІV ГО се приема, че когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника или служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина с проявни форми като системно или единично действие или бездействие; подобно неизпълнение на трудовите задължения се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност – при спазване на специално уредена процедура и преклузивни срокове; уволнението е най-тежкия вид дисциплинарно наказание. В решение № 372 по гр.д. № 1040 за 2009 г. на ІV ГО се приема, че преценката на работодателя по чл. 189 ГПК се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. ВКС изрично сочи, че при оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебни контрол.
Именно в съответствие с изложените задължителни разрешения и на основание задължителните указания на ВКС в отменителното решение по спора, които са в пълно съответствие с тези разрешения, и с изложеното в отменителното решение № 305 по гр.д. № 620 за 2009 г. на ІІІ ГО за липса на установени настъпили неблагоприятни последици от деянието на ищеца, определящи голяма тежест на конкретното деяние, и липсата на наложени дисциплинарни наказания, които да не са заличени, съдът, за да установи значимостта на неизпълненото задължение, чрез използване на специални знания е подложил на преценка трудовата функция на ищеца, оценката на работното място по съответния ред, необходимите мерки за лична защита и пр., и е изложил съображенията си при установените по този начин обстоятелства. Така определянето на тежестта на извършеното от страна на ищеца нарушение на установената в дружеството трудова дисциплина е сторено в съответствие със задължителните указания, което не налага даване на тълкуване по реда на чл. 290 и сл. ГПК, съответно – не се налага допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неотносимо към поставения въпрос е даденото разрешение в решение № 1484 по в.гр.д. № 1860 за 2009 г. на окръжния съд в [населено място], че не подлежат на преценка по същество дадени на работодателя по закон възможности да установи процедури и изисквания за изпълнение на съответната дейност, тъй като такава преценка въззивният съд в разглеждания случай не е сторил. В решение № 1383 по гр.д. № 3160 за 2003 г. на ІІІ ГО се приема, че за преценка на наказанието по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ са относими и голямата обществена значимост на професията, характерът и важността на умишленото неизпълнение на трудови задължения, които биха могли да доведат до значителни вредни последици и да се отразят неблагоприятно върху цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към извършеното. Това разрешение се възприема и в решение № 2112 по гр.д. № 1633 за 2003 г. на ІІІ ГО. Въззивният съд е посочил изрично, че в заповедта липсват мотиви именно по тежестта на нарушението, както и че липсват данни за настъпили неблагоприятни последици от деянието или за особено укоримо поведение у ищца предвид предходни негови нарушения на трудовата дисциплина. В решение по касационно дело № 618 за 2007 г. на апелативния съд в [населено място] пък се приема, че липсва законово изискване за настъпване на щета, за да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, но е изложена причината, поради която е наложена съответната забрана, нарушена от ищеца, обосноваваща именно налагане на най-тежкото наказание. В разглеждания случай подобна обосновка не се поддържа, нито е била предмет на разглеждане от въззивния съд, независимо от клаузите на допълнителното споразумение. Представеното решение по гр.д. № 1064 за 2007 на Софийския окръжен съд не следва да се обсъжда предвид липсата на отразяване за влизането му в сила, а определението по гр.д. № 1052 за 2009 г. на ІІІ ГО е постановено в процедура по чл. 288 ГПК и не разрешава правен спор, поради което и то не може да бъде преценявано по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В., по посоченото последно гражданско дело е постановено решение по реда на чл. 290 и сл. ГПК, в което е прието, че за прилагане на състава на чл. 187, т. 10 КТ не е необходимо да се доказва причинена вреда на работодателя. Правен въпрос в тази връзка обаче не се поставя от касатора, поради което и ВКС не дължи преценка в тази връзка на атакуваното решение. Ето защо следва да се приеме, че касаторът не е представил доказателство за противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос от съдилищата, което води до недопускане на касационното обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Освен изложеното следва да се отбележи, че касаторът се е задоволил да концентрира твърденията си само около определянето на тежестта на извършеното от страна на ищеца нарушение на трудовата дисциплина и съответствието на нарушението с наказанието, като е пренебрегнал други сами по себе си решаващи доводи на съда, за които правно питане не е поставено. Така например съдът приема, че е необходимо в заповедта да се мотивира преценката за тежестта на нарушението и че работодателят не е оценил дадените обяснения в процедурата по чл. 193 КТ и твърденията за пречки от личен характер. По тези разрешения на въззивния съд не е ангажирано общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че липсва основание за допускане на касационното обжалване.
Освен с касационна жалба, ВКС е сезиран и с частна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. М. И., против определение № 2073 от 8 декември 2010 г. по същото въззивно гражданско дело, с което въззивният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист за присъдените суми без разноските в полза на ищеца Г. Г..
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
В частната жалба се излагат съображения по неправилността на атакуваното определение във връзка с характера на въззивното решение. Твърди се, че изпълнителен лист не следва да се издава, тъй като въззивното решение не е влязло в сила и не са налице предпоставките на чл. 404, т. 1, пр. второ ГПК, а и с осъдително решение се е произнесъл първоинстанционният съд, а не въззивният; освен това по реда на касационния контрол решението може да бъде отменено.
В отговор на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът Г. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. Л., сочи доводи за неоснователността на жалбата.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че на основание чл. 404, т. 1 ГПК следва да се издаде изпълнителен лист за присъдената сума, а в частта за разноските оставил искането без уважение.
С оглед изложените съображения за недопускане на касационното обжалване следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна. Допълнително само съдът намира за необходимо да изложи, че по силата на чл. 404, т. 1, пр. второ ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, каквото е и разглежданото в случая, тъй като то оставя в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и присъжда на ищеца Г. допълнително сумата от 1137,84 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № ІІІ-126 от 28 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 934 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2073 от 8 декември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 934 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: