2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 20.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1958/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2, вр. чл.274, ал.2, т.2 и чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.
С определение от 04.01.2017 г. по в. гр. д. № 1799/2015 г. на Софийски апелативен съд, Х състав, постановено в производство по чл.248 ГПК, е оставено без уважение искането на Нов б. ун. за допълване на решението в частта за разноските пред въззивната инстанция. Съдът е приел, че с оглед изхода на делото разноски не се дължат, тъй като те остават в тежест на страните така, както са направени.
Частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК е подадена от Нов български университет. Жалбоподателят поддържа, че в срок е представил списък на разноските по чл.80 ГПК в размер на 33 085,60 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът следвало да присъди тази сума в производството по чл.248 ГПК, за което имало и указания на ВКС, дадени с разпореждане № 156 от 12.08.2016 г. на и.ф. председател на ІІ ГО.
Към жалбата е представено и изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата Д. С. В., действаща като [фирма], оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Позовава се на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в редакцията, действаща след изменението с ДВ бр.8/2017 г., а ако е приложима старата редакция, според която размерът на юрисконсултското възнаграждение зависи от цената на иска, то следва да се приеме, че в случая тази цена е равна на данъчната оценка на имота на ответника по предявения иск по чл.109 ЗС.
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на апелативен съд по чл.248 ГПК.
Съгласно т.24 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Ето защо в настоящия случай не се развива фаза по допустимост на касационното обжалване при съблюдаване на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Частната жалба е частично основателна по следните съображения:
В производство по чл.248 ГПК Софийският апелативен съд е отказал да присъди на Нов б. ун. юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело. Мотивирал се е с това, че е бил сезиран с жалби и от двете страни, едната от които е уважена, при което разноските се поемат от всяка страна така, както са направени.
Определението е неправилно.
Въззивното дело е образувано по жалба на Д. С. В., действаща като [фирма], против решение на първата инстанция по чл.109 ЗС и против осъждането и да заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на 27 690,78 лв. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по чл.109 ЗС и при този резултат на делото той е следвало да присъди на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за въззивното производство в полза на въззиваемата страна Нов български университет. Обстоятелството, че със същото решение, имащо в тази част характер на определение, той е променил разноските за производството пред първата инстанция /намалил е присъденото юрисконсултско възнаграждение/, не се отразява на дължимостта на разноските за въззивната инстанция. Ето защо обжалваното в настоящото производство определение на въззивния съд по чл.248 ГПК следва да бъде отменено и ВКС да присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Съдът определя размера на това възнаграждение на 300 лв., съобразно действащата редакция на чл.78, ал.8 ГПК, след изменението с ДВ бр. 8/2017 г., вр. чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 25, ал.1 НЗПП.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 04.01.2017 г. по в. гр. д. № 1799/2015 г. на Софийски апелативен съд, Х състав и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Д. С. В., действаща като [фирма], с адрес [населено място], [улица] да заплати на Нов б. ун. с адрес [населено място], [улица] сумата от 300 лв., представляваща разноски – юрисконсултско възнаграждение за производството по в. гр. д. № 1799/2015 г. на Софийски апелативен съд, Х състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: