3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 28.01.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5442 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. М. П., чрез процесуалния си представител адв.Г., срещу решение от 16.01.2015г., постановено по гр.д. №5323/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.02.2014г. по гр.д.№18950/2013г. на Софийски районен съд в обжалваната част, с която съдът е заместил съгласието на бащата В. М. П. да бъде издаден на детето В. паспорт по реда на ЗБЛД.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. Д. И. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която на основание чл.127а ЗС съдът е заместил съгласието на бащата В. М. П. да бъде издаден на детето В. паспорт по реда на ЗБЛД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Касаторът е поставил въпроси по приложението на чл.127а, ал.2 СК, по които счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика: „ дали липсата на съгласие между родителите е обстоятелство, свързано с допустимостта или основателността на иска”; „какви са критериите, по които да се съди за наличието или не на разногласие между родителите – трябва ли да са свързани с конкретиката на търсеното от съда произнасяне – време, място, условия, интерес на детето и чия е тежестта на доказването на тази конкретика и разногласия”; ”какви са критериите за интерес на детето да общува и има ли различие от предходната съдебна практика, нужда детето да пътува”; ”видът, условията, организацията и поводът на пътуването, предмет ли са на родителско съгласие и контрол, респективно на съдебна преценка, както и здравословното и психическо състояние на детето следва ли да бъдат взети предвид”. Първият от поставените въпроси не е разрешен по конкретното дело, по което е прието наличието на спор между родителите и той е разрешен – съдът е разгледал спора и с решението си е заместил липсващото съгласие на родител, при уважаване на молбата. Останалите поставени въпроси не са относими към обжалваното с касационната жалба въззивно решение – относно заместващото съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД, а към частта от първоинстанционното решение относно заместващото съгласие на бащата за пътуването на детето, в която част спорът не е разглеждан в обжалваното решение, а с влязло в сила определение въззивната жалба в тази част е оставена без разглеждане. Поради това поставените въпроси от касатора не са относими към конкретното дело, по което е постановено въззивното решение в обжалваната с касационната жалба част и не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.01.2015г., постановено по гр.д. №5323/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: