О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 20. 04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от шестнадесети март две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 29/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Л. от [населено място] чрез адв. М. М. срещу решение №1322/07.07.2014 г. по в. гр.д. №793/2014 г. на Пловдивския окръжен съд , ІХ състав в частта, с която след частична отмяна на решението по гр.д. №9069/2012 на Пловдивския районен съд относно режима за осъществяване на лични отношения на бащата с детето е определен нов такъв за времето след навършване на петгодишна възраст, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 ч. на съботния ден до 16.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото , който не съвпада с периода на отпуск на майката, както и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено относно отхвърлянето на иска предявен от Е. А. Л. против М. В. Д. за заместване на съгласието на бащата, детето А. М. Д. да пътува в чужбина , както и да му бъде издаден международен паспорт и в частта за разноските.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация М. В. Д. чрез адв. Л. З. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационната обжалване в писмен отговор по делото. Моли въззивното решение да не се допуска до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Досежно обжалваното решение в частта касаеща разрешеният режим личните отношения на бащата с детето след навършване на петгодишната му възраст, касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1.Кои права са водещи при определяне режима на лични отношения баща – дете, тези на биологичния баща , които СК му предвижда , но той не е упражнява или тези на малолетното дете?
2. Следва ли да се даде разширен режим на лични отношения между бащата и детето при условие, че той не желае да се ползва от правата си по закон дадени му със съдебен акт по чл. 323 ГПК/ определение за привременни мерки/ .
3.Следва ли съдът при определяне на горните отношения да брани правата на родител, който не желае да ги упражнява и това не уврежда ли правата на детето.
Касаторът счита, че по тези въпроси решението е постановено в противоречие с т. ІV от ППВС №1/12.11.1974 год. , където се разяснява, че при определяне на режима на лични отношения на родителя с детето водещи следва да бъдат интересите на детето;
Позовава се на няколко решения на ВКС , постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и на влезли в сила решения на съдилища от по- долна степен. С оглед на това позоваване очевидно допълнителното основание, което касаторът счита, че е изпълнено в случая е това по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК / предвид твърдяното противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС / и чл. 280,ал.1,т.2 ГПК / предвид твърдяното противоречие със влезли в сила решение на други съдилища/.
Поставените въпроси могат да бъдат обобщени и сведени до въпроса: „налага ли се разширяване на режима на лични отношения на детето с бащата при положение ,че същият не е изпълнявал и досегашния режим на лични отношения” , за което по делото има данни. Такъв въпрос обаче не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. Съдът се е позовал на данните по делото в тази насока / показанията на св.А. К./ , но е приел, че стесненият режим на лични отношения предлаган от касаторката би бил оправдан единствено ако по делото се установява, че е налице непосредствена опасност за детето от контакт с неговия родител ,каквато опасност съдът не е констатира.Същевременно съдът е приел, че съвкупната преценка на доказателствата сочи на влошени отношения между двамата родители , които нямат отношение към интересите на детето и че в интерес на детето е тези отношения да бъдат изгладени за да може малолетната им дъщеря да живее спокойно обгрижена и от двамата родители.Доколкото въпросът не е бил предмет на разглеждане, същият не е обусловил изхода на спора. Следователно с оглед разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 год. ОСГТК прието по ТД №1/2009 на ВКС същият няма характеристиката на правен въпрос .Дори поставеният въпрос / въпроси/ да е бил предмет на разглеждане , неговото разрешаване не би следвало да има обуславящ изхода на спора характер, доколкото при решаването на спора за режима на лични контакти съдът е задължен да изследва всички обстоятелства ,/ а не само едно от тях/и тогава да формира своя извод относно интереса на детето относно личните отношения с другия родител. С оглед на това не се налага извършването на проверка относно изпълнението на сочените критерии за допустимост на касационното обжалване.
Формулираните правни въпроси , касаещи допустимостта на касационното обжалване на решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заместващо съгласие по чл. 127а СК, не са решени в противоречие , а в съответствие със задължителната практика на ВКС- решения по чл. 290 ГПК / изрично цитирани и в самото въззивно решение/, както и с посоченото от касатора Р № 116 по гр.д. №5156/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Искането да бъде дадено „глобално” предварително разрешение за пътуване малолетното дете в чужбина , без конкретизация досежно периода или честотата на пътуването, държавата или държавите, до които ще се извърши, според тази съдебна практика има за последица отхвърляне на иска . Предвид специфичния характер на този иск практиката не приема, че в рамките на общото и неконкретизирано искане съдът би могъл да даде разрешение за пътуване до определени държави или за определен период и честота , доколкото не е известно това доколко ще съвпадне с интереса на родителя, който иска заместващо съгласие. Същевременно липсата на сочената конкретизация не съставлява нередовност на исковата молба в конкретния процесуален смисъл,доколкото предявена по този начин, същата отразява искането на ищеца. С оглед на това съдът не е длъжен да дава указания за нейната конкретизация и произнасянето по такава искова молба не съставлява постановяване на недопустимо решение. Същевременно няма пречка страната да предяви нова искова молба с необходимата конкретизация.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска .
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените касационната инстанция разноски в размер на 1000 лв. ,удостоверени като договорени и заплатени с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 05.11.2014 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1322/07.07.2014 г. по в. гр.д. №793/2014 г. на Пловдивския окръжен съд , ІХ състав.
ОСЪЖДА Е. А. Л. от [населено място] да заплати на М. В. Д. разноски за тази инстанция в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: