О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София, 05.04..2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Златка Русева гр. д. № 1500/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби вх. № 5077 от 06.12.2012 г. и вх. № 5078 от 06.12.2012 г. на В. С. М. от [населено място], чрез адвокат Н. К. срещу въззивно решение № 152 от 22.10.2012 г. на Окръжен съд – Ямбол, постановено по гр. д. № 193/2012 г., с което е отменено решение № 49 от 19.02.2001 г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр. д. № 1493/1999 г. по обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 109 ЗС.
Постъпила е и насрещна касационна жалба вх. 283 от 18.01.2013 г. от С. Н. А., Л. Н. Х. и Д. Г. М., чрез адвокат М. З..
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена и се посочва от ищеца с исковата молба. Размерът на цената на иска, предявен при действието на отменения ГПК, е ? от данъчната оценка върху процесния имот, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./.
По делото е приложено удостоверение за данъчна оценка № 2148 от 23.06.1999 г. (л. 15 от първоинстанционното дело) за процесната земя в размер на 14 444 300 неденоминирани лева или 14 444, 30 лева, съгласно Закон за деноминация на лева, обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 5.07.1999 г. Следователно цената на исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС е 3611, 08 лева, а цената на иска по чл. 59 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване е 600 лева. При обективно съединение на искове, следва да се приеме, че меродавна е цената на всеки иск поотделно, ето защо в конкретния случай, цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК.
Подадените касационни жалби са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид изложеното и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба не следва да бъде разглеждана.
Разноски в полза на ответниците по касационните жалби не се дължат, тъй като по делото липсват доказателства същите да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я без разглеждане касационни жалби вх. № 5077 от 06.12.2012 г. и вх. № 5078 от 06.12.2012 г. на В. С. М. от [населено място], срещу въззивно решение № 152 от 22.10.2012 г. на Окръжен съд – Ямбол, постановено по гр. д. № 193/2012 г.
П р е к р а т я в а производството по гр.д. № 1500/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: