О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1121
София, 23.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 77/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1350 от 10.07.2009 г. по в.гр.д. № 3307/2008 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено допълнително решение № 5 от 06.11.2008 г. по гр.д. № 62/07 г. на Районен съд Карлово и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между Г. Ч. С., С. С. С., Н. М. С. и Д. Х. С. по отношение на прилежащи части към първия жилищен етаж от двуетажната с призем и тавански помещения жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо УПИ ХІХ- 2872 в кв. 150 по плана на [населено място], цялото с площ 480 кв.м., а именно: целият приземен етаж, състоящ се от входно антре, две югоизточни преходни стаи и две югозападни преходни стаи, както и двете тавански помещения, изградени в югоизточната част на подпокривното пространство на сградата при права 1/8 ид. част общо за Г. Ч. С. и С. С. С. в режим на СИО, 1/8 ид. част за Н. М. С. и 6/8 ид. части общо за Н. М. С. и Д. Х. С. в режим на СИО.
Недоволни от въззивното решение са останали Г. Ч. С. и С. С. С., които в срока по чл. 283 ГПК са подали против него касационна жалба чрез своя пълномощник адв. Е. П.. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск, тъй като съдът не е бил сезиран с искане за делба на двете помещения, изградени в таванския етаж и на целия избен етаж. Предмет на делба са били само съответните идеални части от таванския и от избения етаж, принадлежащи към първия жилищен етаж в сградата. При условията на евентуалност поддържат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Обосновават необходимостта от допускане на въззивното решение до касационно обжалване с искане за констатиране на неговата недопустимост и с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ статута на избения и на таванския етаж в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по касация Н. М. С. и Д. Х. С. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че приземният етаж и двете помещения, изградени в таванския етаж на двуетажната жилищна сграда, не са общи части по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, а принадлежат към първия жилищен етаж. Изводът е обоснован с това, че двуетажната жилищна сграда с призем и тавански етаж е била собственост на М. Т. С.. През 1967 г. същият продал на Ч. С. само 1/7 ид. част от дворното място и 1/20 ид. част от втория етаж, както в нотариалния акт не е посочено, че е прехвърлят и идеални части от избените и от таванските помещения. На 04.05.1967 г. между двамата е сключена съдебна спогодба, съгласно която в дял на Ч. С. е поставен “само вторият жилищен етаж, състоящ се от три стаи и кухня, свободния таван със самостоятелен вход”. Оттук е направен извод, че целият приземен етаж и двете стаи в таванския етаж са били принадлежност към първия жилищен етаж, собственост на М. С.. След смъртта на М. С. по наследяване и в резултат на извършените от неговите наследници разпоредителни сделки с първия етаж, избения етаж и съответната част от таванските помещения, е възникнала съсобственост върху тези обекти между Н. С., съпругата му Д. С., Г. Ч. С. и неговата съпруга С. С. С..
С оглед наведените от касатора доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск и “свръх петитум” настоящият състав извърши предварителна проверка за валидността и допустимостта на решението и намира, че тези доводи не се оправдават от данните по делото. Видно от исковата молба по делото, касаторите са сезирали съда с искане да се допусне делба “само на първия жилищен етаж, ведно с принадлежащата му част от таванския и избените етажи, от двуетажната масивна жилищна сграда…”. Твърдяли са, че таванският и избеният етаж представляват общи части на сградата по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. Това тяхно твърдение не обвързва съда, който е длъжен да изследва статута на посочените обекти и в зависимост от установеното по делото, да прецени дали същите представляват общи части на сградата или са придадени към някой от обектите на индивидуална собственост. В този смисъл като е приел, че целият избен етаж и двете помещения в подпокривното пространство представляват принадлежност към първия етаж и е допуснал до делба същите, въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск, тъй като тези обекти нямат самостоятелен статут и не могат да бъдат предмет на делба, освен заедно с главната вещ.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението към касационната жалба правен въпрос, касаещ статута на избения етаж и на двете помещение в таванския етаж. Изводът на въззивния съд, че процесните помещения в случая не са общи части, не е в противоречие с практиката на ВКС. В съответствие с трайно установената практика при разрешаване на този въпрос въззивният съд е изхождал от предназначението, което им е било придадено към момента на възникване на етажната собственост, а именно на принадлежност към първия етаж, откъдето е направен извод, че те не са общи части нито по естеството, нито по предназначението си.
Не обосновават извод за противоречиво разрешаван правен въпрос представените с касационната жалба решение № 404 от 03.10.1998 г. по гр.д. № 349/89 г. на І г.о., решение № 341 от 27.04.1994 г. по гр.д. № 109/94 г. на І г.о., решение № 1019 от 10.05.1968 г. по гр.д. № 448/68 г. на І г.о. и решение № 83 от 10.02.1987 г. по гр.д. № 640/86 г. на І г.о. на ВС. В тях е прието, че когато се допуска делба на обект в етажна собственост, до делба се допускат и принадлежащите на този обект идеални части от сградата. Въззивното решение не противоречи на тази практика, доколкото с основното решение по настоящото дело – решение № 58 от 14.01.2008 г. на Карловския районен съд, което е влязло в сила, е допусната делба на първия етаж ведно със съответните идеални части на сградата. Припадащите се на всеки самостоятелен обект на правото на собственост идеални части от общите части на сградата се определят по правилото на чл. 40 ЗС и няма пречка това да се извърши във втората фаза на делбата, тъй като техния обем е от значение за уравнението на дяловете на съделителите, а не за допускане на делбата.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1350 от 10.07.2009 г. по в.гр.д. № 3307/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: