1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1123
гр.София, 15 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3882 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от [община], представлявана от Кмета К. К., срещу въззивно решение №76/ 30.03.2015г., постановено по възз.гр.д. № 18/2015г. на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение №736/15.10.2014г. на РС – Шумен. С първоинстанционния съдебен акт са уважени предявените от К. Р. К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, като е прието, че подборът по чл.329 ал.1 КТ е незаконосъобразно осъществен от работодателя.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика по следните въпроси: 1/ „Може ли съдът да контролира по кои критерии да бъде извършен подбора”; 2/ „Последната годишна атестация на участващите в подбора лица, обективен критерий ли е за нивото на изпълнение на трудовите задължения”.
Ответницата по касационната жалба К. Р. К., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на ОС – Шумен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да уважи предявените от К. К. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ въззивният съд е приел, че при наличието на действително съкращаване на щата за длъжността, заемана от ищцата, извършеният от работодателя подбор по втория показател на чл. 329 КТ – ниво на изпълнение на работата – е незаконосъобразен, тъй като подборираните лица не са оценявани по еднакви критерии. В тази връзка е посочено, че от представените атестационни формуляри за участващите в подбора лица, на първо място се констатира различие в самите формуляри – ищцата е атестирана и оценявана по отменен нормативен акт /Наредба за условията и реда за атестиране на служители в държавната администрация – приета с ПМС №105 от 21.05.2002г., отм. през 2012г./, а останалите служители – по сега действащата Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /приета с ПМС№129 от 26.06.2012г./; на второ място, че е различен начинът на оценяване по отделните показатели във формулярите, в т.ч.и формирането на обща годишна атестационна оценка, което препятства проверката на съда за обективност при сравняването на подборираните лица. На следващо място е прието, че при заявеното оспорване на подбора от служителката, работодателят, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установил, че К. притежава по-малко знания, умения и компетентности, заради което е получила по-ниска оценка в сравнение със служителите, които са останали на работа. Направен е извод, че с оглед възприетия от работодателя нееднакъв подход по показателя – ниво на изпълнение на работата – и ангажираните от него по делото доказателства, на практика съдебният контрол за съответствието на приетите оценки с действително притежаваните от служителката професионални качества, знания и умения, е невъзможен. С тези решаващи мотиви е прието, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е незаконно, поради незаконосъобразно извършен подбор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по изведените в изложението на касатора въпроси.
Поначало проблемът за критериите, установени в чл.329 КТ при извършването на подбор и за обхвата на съдебния контрол при осъществена процедура по подбор е разрешен с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/ 2011г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ. При упражняването на този контрол, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ, на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатацията за формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии.
С обжалваното решение съдът е осъществил такъв контрол като е приел, че подборът е незаконосъобразен, тъй като работодателят не е използвал еднаква база и метод за оценяване качеството на работа на сравняваните лица. В този смисъл, на поставения в изложението първи въпрос – „може ли съдът да контролира по кои критерии да бъде извършен подбора” – отговорът се съдържа в разпоредбата на чл.329 КТ и в цитираната задължителна съдебна практика. Съдът на първо място следи дали работодателят е извършил подбор съобразно установените от закона критерии – квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения. Доколкото аргументацията на въпроса касае конкретните показатели за всеки от законовите критерии и възможността за суверенна работодателска преценка, т.е. какви професионални умения, качества и компетентности да се изследват и включат като подкритерии, по които да се оценяват сравняваните лица – то в този смисъл въпросът не е стоял за разрешаване пред въззивния съд. С атакуваното решение не е оспорено правото на работодателя да определи конкретните показатели, чрез които ще се формира оценката за нивото на изпълнение на трудовите задължения от служителите, измежду които се извършва подбора. Съдът е приел, че както подкритериите, така и метода на оценяване, трябва да са еднакви за всички сравнявани лица.
Вторият въпрос в изложението на касатора – дали последната годишна атестация на участващите в подбора лица е обективен критерий за нивото на изпълнение на трудовите задължения – по съществото си е фактически, а не правен въпрос. Същият е относим към преценката на доказателствата от страна на съда и обосноваността на изводите му, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Критериите по чл. 329 ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на действително притежаваните професионални качества и квалификация на работника или служителя, с оглед на възложената работа, е допустимо с всички доказателствени средства и е в тежест на работодателя да го установи в процеса. Въззивното решение съответства на приетото по тези въпроси в задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за селектиране на касационната жалба.
Ответната страна в касационното производство е направила искане за присъждане на разноските за тази инстанция, което е основателно и доказано за сумата 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №76 от 30.03.2015г., постановено по възз.гр.д. № 18/2015г. на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА [община], представлявана от Кмета К. К., на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на К. Р. К. от [населено място], [улица] вх.2 ет.4 ап.35, направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 1000 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.