Определение №202 от 30.6.2017 по ч.пр. дело №948/948 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 202

гр. София, 30 юни 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 948 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4456/21.04.2017 г. на [фирма] за допълване на определение №165/31.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 948/ 2017 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с произнасяне по въпроса за дължимите на страната разноски.
Ответната страна – М. Г. К., в писмен отговор е изложила доводи за неоснователност на молбата за разноски. Сочи, че искането не е направено своевременно, а отделно поддържа и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за присъждане на разноски по делото е допустима и частично основателна.
Молителят е поискал присъждане на разноски в размер на 640 лв., от които 320 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство и 320 лв. – разноски за производството по отмяна, образувано по гр.д.№5258/2016г. на ВКС, ІV г.о. Искането е допустимо и основателно за сумата 320 лв., представляваща разноските за заплатеното по настоящото частно производство адвокатско възнаграждение. Действителното извършване на този разход се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.02.2017 г. и списък по чл.80 ГПК. Разноските, направени от страната по гр.д.№5258/2016г. на ВКС, ІV г.о. , по което в постановения съдебен няма произнасяне за дължимостта им, не могат да бъдат присъждани в настоящото производство.
Поддържаното от ответната страна М. К. възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно нормите на чл.11 вр. с чл.7, ал.1, т.7, вр. с чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за М. и при съобразяване предмета на спора /обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ/ възлиза общо на сумата 384, 67 лв. При това положение, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 320 лв. не е прекомерно.
По изложените съображения и на основание чл.248 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №165/31.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 948/ 2017 г. по описа на ВКС, ІV г.о., като:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. Г. К., с ЕГН- 74111237012, от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление – [населено място], район Изгрев, [улица], направените по делото разноски в размер на сумата 320 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар