О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
С., 13.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 914 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], С. срещу Решение 3528 от 21.05.2012г. по гр.д.№ 13890/2011г. на Софийски градски съд, ІІ”г” Въззивен състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение на СРС по гр.д.№ 10870/2010г.
С решението на Софийски районен съд е уважен иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.327 ТЗ, като е признато за установено, че ответникът [фирма], С. дължи на ищеца [фирма], С. сумата 19 204.11лв., неплатена част от цената на доставени стоки по 25 фактури, издадени за периода 19.09.2008г.-25.02.2009г., както и законна лихва, считано от 22.12.2009г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Претендира се заплащането на разноски за настоящото производство.
Допустимостта на приложното поле на касационното обжалване е обоснована с разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалния въпрос, свързан с приложението на чл.154,ал.1 ГПК- за правните последици в процеса на доказване, ако в резултат на неизпълнение на договорно задължение на ищеца, ответникът е бил лишен от доказателство, от което би могъл да черпи положителни правни последици. Въпросът е доразвит в смисъл, че в тези случаи невъзможността да се осъществи доказването на твърдяните от ответника факти, не е резултат от негово процесуално поведение, а от неизпълнение на договорно задължение на ищеца; в тежест на коя от страните по договор за търговска продажба са последиците от неустановяването /недоказването на датата на издаването на стокови разписки, удостоверяващи датата на доставката, от който факт и двете страни биха черпили положителни правни последици; ако продавачът е в неизпълнение на свое договорно задължение –да издаде стоковите разписки, то той не би следвало предвид правилата на доказателствената тежест в гражданския процес да може да черпи благоприятни правни последици от своето неправомерно поведение.
Поддържа се, че този въпрос е обусловил изхода на спора, тъй като съдът е приел, че от съставянето на двустранно подписани стокови разписки полза биха имали и двете страни, но е счел, че продавачът е преодолял несъставянето им чрез обективирано от купувача изявление за връщане на стоката. Посочва се, че съдът същевременно не се е произнесъл как неизпълнението на договорното задължение на продавача да издаде стокови разписки се е отразило на възможността купувача да удостовери датата на доставката, за да се възползва от предвидената в договора възможност да върне в рамките на тримесечния срок от предаването нереализираните стоки.
Наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК е мотивирано със становището, че по този въпрос няма формирана практика, или разбиране на българските съдилища и той би бил от значение за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Нормата на чл.154 ГПК според касатора е общо формулирана и не дава ясно и пълно правило за правните последици в процеса на доказване по поставения процесуален въпрос; че нормата не дава конкретни насоки за различни ситуации, когато има общ факт, от установяването на който и двете страни биха черпили изгодни правни последици, както и за случаи, когато е налице невъзможност на една от страните да проведе пълно доказване на изгоден за нея факт, поради неизпълнение на договорно задължение на другата страна да състави документ за този факт.
Ответникът по касация [фирма] с писмен отговор възразява срещу допустимостта на касационното обжалване, като се позовава на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски по приложения договор за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за редовност и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Актът на въззивния съд подлежи на касационен контрол и доводите в отговора на ответника по касационната жалба са неоснователни. Действително, сумата по всяка една от процесните фактури е под 10 000лв., но фактурите са издадени във връзка с един договор за покупко продажба на стоки от 19.03.2008г. по който страните в трайни търговски отношения. Предявен е един иск с цена над 10 000лв., а не обективно съединени искове.
Съставът на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението.
На първо място формулираният въпрос не е правен, а е свързан с доводи за процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд при разпределянето на доказателствената тежест в процеса и е основание за касационно обжалване, а не основание за допускането му.
Наред с посоченото, Софийски градски съд не се е произнесъл по процесуален въпрос, който касаторът сочи като предмет на това произнасяне. В. въпрос се основава на неправилното разбиране на ответника, че въззивният съд е приел, че продавачът има договорно задължение да състави- да издаде стоковите разписки за предаването на стоките по чл.5 от договора от 19.03.2003г. Софийски градски съд е цитирал текста на чл.5: „предаването на стоките се извършва срещу стокова разписка, подписана от представители на двете страни в два екземпляра, включваща дата и място на предаването, номера на заявката…”. Приел е за безспорен факта, че стокови разписки не са били съставяни. Посочил е, че липсата на такъв документ означава, че всяка една от страните е длъжна да установи фактите, от които черпи изгодни правни последици с допустимите доказателствени средства, като продавачът установява предаването на стоките по силата на признанието на ответника в писмо изх.№ 092726/12.10.2009г., а и фактът на предаването им изобщо не е спорен; купувачът обаче не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че стоките са доставени след 12.07.2009г. т.е., преди да изтече тримесечния срок, в който съгласно чл.18.4 от договора има право да ги върне на ищеца.
Поради това и поставеният от касатора процесуалноправен въпрос няма характер на обуславящ изхода на спора.
Не е обуславящ и решаващите изводи на съда и поставеният от касатора въпрос дали и двете страни черпят права от несъставянето на стоковите разписки. Отново следва да се има предвид изводът във въззивното решение, че ищецът черпи изгодни правни последици не от несъставянето на стоковите разписки, а установява правото си да получи цената на стоките въз основа на безспорния между страните и признат от ответника факт на предаването им на купувача.
Касаторът не установява и предпоставките на допълнителния критерий за допускане на касационното обжалване, на който се позовава-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а е от значение за развитието на правото, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълното или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
Приложението на разпоредбата на чл.154 ГПК за разпределянето на доказателствената тежест е зависимост от подлежащите на установяване факти по всеки конкретен спор, съобразно исканията и възраженията на страните. Нормата не е нито непълна, нито неясна, по нея е създадена последователна съдебна практика, като касаторът не твърди че е погрешна или следва да бъде преодоляна.
Разноски на ответника по касация не се присъждат- в договора за правна защита и съдействие е отразена само като договорена, но не и като платена, сумата 2 001.82лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение 3528 от 21.05.2012г. по гр.д.№ 13890/2011г. на Софийски градски съд, ІІ-Г Въззивен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.