О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№113
София, 28.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2901 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 199 от 12.04.2017 г. на К. И. Л. чрез пълномощника му адвокат Р. К. против решение № 5438 от 21.10.2016 г., поправено с решение № 211 от 12.01.2017 г., постановени по гр.д. № 693 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 4200 от 1.07.2016 г. по гр.д. № 421/2015 г. на Районен съд-Разлог за уважаване на предявения от Г. И. Л. против К. И. Л. ревандикационен иск по отношение на ? ид.ч. от УПИ II-784 в кв.24 по плана на [населено място], [община], ведно с ? ид.ч. от построените върху него двуетажно масивно жилище с разгъната площ от 160 кв.м., паянтова сграда с разгъната площ от 30 кв.м., гараж с разгъната площ от 15 кв.м. и масивна сграда с разгъната площ от 10 кв.м. и е отменен констативен нотариален акт за собственост № 73, том I1 рег. № 628, дело № 69 от 2015 г. на нотариус № 961, издаден в полза на К. И. Л. за размера над ? ид.ч. от правото на собственост върху описаните имоти.
Г. И. Л. е подал писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който навежда доводи, че същата е просрочена, тъй като касаторът е узнал за постановеното въззивно решение с връчване на препис от определението, с което съдът е отменил наложената върху имота обезпечителна възбрана, евентуално – че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Д. за недопустимост на касационната жалба е неоснователен. В нарушение на чл.280, ал.2, т.1 ГПК, редакция ДВ бр.50 от 2015 г. Окръжен съд-Благоевград е преценил, че въззивното решение е окончателно, въпреки че е предявен ревандикационен иск, който подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска. Определение № 1495 от 17.03.2017 г. по ч.гр.д. № 70/2015 г. на Окръжен съд-Благоевград, в мотивната част на което, е посочено, че е постановено въззивното решение, е връчено на К. Л. на 21.03.2017 г. и постъпилата на 12.04.2017 г. касационна жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че правото на собственост върху имота и сградите в него е принадлежало на родителите на страните, който факт е безспорен между тях и от който същите черпят правата си и неоснователни са доводите, че ищецът не е доказал да е собственик на ? ид.ч. Възприел е установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка – че от 1980 г. в процесния имот са живели родителите на страните И. Л., починал на 10.09.1982 г. и Е. Л., починала на 14.03.2014 г. и ответникът; след смъртта на бащата нито майката Е. Л., нито ответникът К. Л. са демонстрирали действия на противопоставяне на собственическите права на ищеца; едва на 6.05.2015 г. ответникът е противопоставил конкретни действия, отричащи правата на брат му. Тези факти са приети за установени от показанията на свидетеля Ц., които са последователни, непротиворечиви и разкриват действителните отношения като близък човек и на двете страни. Показанията на свидетелите Б. П. и З. П., сочещи данни за извършени от ответника ремонти на втория етаж на жилищната сграда след смъртта на баща му и след смъртта на майката, включително и за направен частичен ремонт, за което са давани средства и от семейството на ищеца, съдът е счел, че не дават основание да се приеме, че това са действия, демонстриращи намерение за своене. Тези действия съдът е приел, като касаещи ползването на общата вещ по предназначения, а не като действия, отричащи правата на ищеца Г. Л.. Съдът е счел за недоказано твърдяното от ответника обстоятелство, че приживе бащата на страните се е разпоредил с притежаваните от него имоти съобразно изразената воля, в каквато насока са показанията на свидетелите П. и П., тъй като не са ангажирани доказателства за извършени разпореждания в изискуемата от закона форма. Въззивният съд е обсъдил оплакванията на ответника във въззивната му жалба относно горните изводи и ги е приел за неоснователни, позовавайки се на указанията по приложението на материалния закон в Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и считайки, че ищецът не е доказал да е демонстрирал завладяването на идеалната част на своя брат, осъществяваните от него действия са търпими и не са в състояние да отрекат правата на останалите съсобственици, а и в жалбата се съдържат признания за неизгодни за ответника факти, след като изрично заявява, че за ищеца „не са създавани никакви препятствия“ да владее имота.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът К. Л. поставя въпросите:
1) подлежат ли на касационен контрол исковете за собственост и други вещни права по граждански дела, независимо от материалния интерес.
2) отблъскване на владението на ищците след 1980 г. в полза на К. Л. от неговия баща И. Л., от който момент започва да тече придобивна давност.
Първият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, доколкото както е посочил и касаторът не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС, тъй като не е свързан с порок при формиране на волята на съда по съществото на правния спор, а и доколкото настоящият съдебен състав прие, че жалбата е допустима, по същество се произнесе по въпроса.
По втория въпрос се поддържа противоречие с трайната практика, изразена в Решение № 140/17.03.2006 г. по гр.д. № 797/2005 г. на ВКС, I г.о., Решение № 872/13.02.2006 г. по гр.д. № 259/2005 г., I г.о., както и с практиката на ВКС по решение № 276/20.11.2014 г. по гр.д. № 3036/2014 г., I г.о., според която владението на невладеещия съсобственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещият съсобственик го отблъсква и препятства да упражнява правото си на собственост, а такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта. Касаторът твърди, че в противоречие с тази практика въззивният съд не е отчел установеното от показанията на свидетелите П. и П., че баща им И. Л. когато построил новата къща казал, че тя ще бъде за Г., а старата /процесната/ за К., за да не се карат и да имат поравно и около 1980 г. Г. напуснал процесния имот и отишъл в новата къща.
От посочената обосновка на поставения въпрос, е видно, че твърдяното противоречие с практиката на ВКС е изведено от довод за необсъждане на факт, установен от показанията на свидетелите П. и П.. Довода е неоснователен, тъй като съдът е обсъдил показанията им, че бащата на страните е казвал, че ще разпредели имотите си, като процесната къща остане на К., а друга – за Г., а обстоятелството, че съдът е счел, че при липса на извършено разпореждане в изискуемата от закона форма, не може да се приеме, че е постигнато съгласие и съответно въз основа на посочените изявления е установено самостоятелно владение, нито че посочените изявления съставляват демонстриране на завладяване, не може да обоснове извод за противоречие с цитираната практика на ВКС.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на Г. Л. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 250.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Б. Ю..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5438 от 21.10.2016 г., поправено с решение № 211 от 12.01.2017 г., постановени по гр.д. № 693 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА К. И. Л., [населено място], [община], [улица] да заплати на Г. И. Л., [населено място], [община], [улица] разноски по повод касационната жалба в размер на 250.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: