О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1130
гр. София, 30.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 767/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалба на С. Г. Д., И. Н. Д. и А. Н. П. от[населено място] срещу въззивно решение № 46 от 18.03.10г., постановено по в.гр.д.№ 43/10г. на С. окръжен съд с оплаквания за правилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 339 от 14.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 15/09г. на С. районен съд е признато за установено по отношение на Р. И. Д.-Ч., че С. Г. Д., И. Н. Д. и А. Н. П. са собственици по наследство от Н. И. Д., починал на 27.03.1998г., на 1/6 ид.част първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда-североизточен близнак, построена в УПИ ХІ-594 в кв.51 по плана на[населено място], Смолянска област, както и на 1/12 ид.част от дворното място и ответницата е осъдена да предаде на ищците владението върху тези части от имотите на основание чл. 108 ЗС, като исковете относно целия етаж, ? ид.част от мястото т.е. за разликите над уважени размери, както и за ? ид.част от изба са отхвърлени като неоснователни.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част като е приел, че процесният етаж от сградата е бил собственост на И. С., починал през 2008г. и на М. С., починала през 1992г., които са живели в него до смъртта си и които са родители на прекия наследодател на ищците в първоинстанционното производство Н. И. Д. и на ответницата Р. И. Д.. Прието е също, че прекият наследодател на ищците не е упражнявал фактическа власт върху етажа и не го е придобил по давност, както и че ищците понастоящем притежават по наследство 1/6 ид.част от него (по делото не имало спор, че с нот.акт № 79/06г. общият наследодател И. С. е прехвърлил на ответницата притежаваните от нето 4/6 ид.части от имота).
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по правен въпрос (относно изводът му, че по делото не е установено в полза на прекия им наследодател да е изтекла придобивна давност), който е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата.
Ответницата по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос (същите могат да бъдат и повече от един), по които се е произнесъл въззивният съд, е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения въпрос, но не и да го извлича от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.(ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1).
В разглеждания случай касаторите не са посочили обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие със представената от тях незадължителна практика на ВС и ВКС (поставеният от тях въпрос е свързан с преценката на доказателствата, респ. с правилността на решението и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване), а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Непосочването на обуславящия изхода на спора правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, още повече, че в случая с представените решения са разгледани различни от настоящата хипотези и противоречие с тях не е налице.
С оглед на казаното подадената от С. Г. Д., И. Н. Д. и А. Н. П. касационни жалби не следва да се допускат до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 550 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 46 от 18.03.10г., постановено по в.гр.д.№ 43/10г. на С. окръжен съд.
О с ъ ж д а С. Г. Д., И. Н. Д. и А. Н. П. от[населено място] да заплатят на Р. И. Д.-Ч. от[населено място] сумата 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ