О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 10.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.09.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2502/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2227/27.04.2016г.,подадена от И. Й. И. и Р. М. И.,,против решение №84/14.06.2016г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№121/2016г. по описа на същия съд,в частта,с която се потвърждава решение №359/23.11.2015г. по гр.д.№279/2015г. по описа на Районен съд,гр.Нови Пазар,в частта на последното,с която е отхвърлен иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,предявен от И. Й. И. и Р. М. И. против А. А. О. за признаване за установено по отношение на ответницата,че ищците са собственици на ? идеална част от недвижим имот:жилищна сграда и две второстепенни сгради,находящи се в [населено място],обл.Шуменска, [улица],построени в общинско място с площ 495 кв.м,представляващо УПИ І-42 от кв.64 по плана на селото при описани в решението граници.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответницата по касационната жалба А. А. О.,чрез пълномощника си адвокат Г. К.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената в жалбата му част и моли да не допуска касационното му обжалване,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че процесната жилищна сграда,построена през 1968-1969г. от родителите на ищеца И. Й. И. и ответницата А. А. О.-А. И. Й. –поч.13.06.2002г. и А. С. Й.-поч.19.01.2015г.,по време на брака им,чрез осъществено отстъпеното право на строеж на същото,е станала собственост на последните в режим на съпружеска имуществена общност,по силата на чл.103 от ЗПР на СК от 1968г./отм/.Съдът е посочил,че по делото е установено,че след сключване на брака между ищците И. Й. и Р. М. през 1979г.,родителите на страните,предоставили за самостоятелно ползване на последните една стая в имота,която част не е реално обособена и ищците не са могли да придобият реална част от имота по давност.Съдът е отчел обстоятелството,препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд, на основание член 272 ГПК,че няма пречка ищците да са могли да придобият идеална част от имота,обитавайки една стая от жилището,несъсмнено във съвладение с родителите си,както и със сестрите на първия ищец,но в конкретния случай не се установява каква идеална част от имота са владяли и владеят ищците,както и размера на тази идеална част,която съответства на владението.поради което е стигнал до извода,че предявеният иск е неоснователен и недоказан.Съдът е приел за неоснователен довода на ищците за нарушение на разпоредбата на член 162 ГПК,предвиждаща ,че когато искът е установен в своето основание,но няма достатъчно данни за неговия размер,съдът определя размера по своя преценка или взема заключение на вещо лице.Съдът изрично е посочил,че самите ищци твърдят,а и с доказателствата по делото се установява,че последните са ползвали само една стая от цялото процесно жилище,поради което е стигнал до извода,че предявеният иск за признаване право на собственост на ищците по давностно владение върху ? идеална част от жилищната сграда е неоснователен и недоказан,както по основание,така и по размер,като е потвърдил решението на първоинстанционния съд в тази му обжалвана част.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част,съгласно предвиденото в член 280,ал.1т.1 и т2. ГПК,като /цитирам/:
„конкретният процесуален въпрос,който е от значение за настоящото дело е:Разпоредбата на член 162 ГПК за определяне от съда на размера на иска по своя преценка или чрез назначаване на вещо лице,императивен или диспозитивен характер има,когато искът е установен в своето основание,но няма достатъчно данни за неговия размер?”
Така формулираният правен въпрос,според касаторите е разрешен в противоречие с посочената от него задължителна съдебна практика на ВКС- Решение по гр.д.№1242/2010г. по описа на ВКС ,ІІІго,постановено по реда на член 290 ГПК,според приетото в същото-при наличие на доказателства за основателността на иска съдът не може да го отхвърли по съображения,че няма достатъчно данни за неговия размер,като в тази хипотеза съгласно императивното правило на чл.162 ГПК трябва сам да определи размера,а ако това е не е възможно поради необходимост от специални знания,каквито той не притежава –да назначи експертиза.”
В подкрепа за наличие на твърдяната от касаторите хипотеза на член 280,ал.2,т.2 ГПК,се сочи решение по гр.д.№1210/2006г. на ВКС,ІІго,според възприетото в този случай,че” ако не се установи размера на обедняването на ищцата за сметка на обогатяване на ответника,съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.130 от ГПК/отм/,а не да отхвърли претенцията.”
Видно от приетото с решаващите мотиви,така поставения въпрос е неотносим ,защото искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан,т.е. няма наличие на доказателства по делото за основателността на иска,което се предвижда като условие за разрешението на този въпрос,съгласно горепосочената задължителна практика на ВКС.
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част.
На ответницата по касационната жалба А. А. О. следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящото касационно производство,в размер на 500 лева,съгласно приложения списък по член 80 ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие от 13.06.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №84/14.06.2016г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№121/2016г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОСЪЖДА И. Й. И. и Р. М. И.,да заплатят на А. А. О. сумата от 500 лева/петстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: