3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
[населено място] ,13,02,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на единадесети февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 909 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , в качеството на правоприемник на конституирания ответник Д. „ С. „ – С. В. , против решение № 1293 / 25.07.2012 год. по т.д.№ 1038 / 2012 год. на Варненски окръжен съд , търговско отделение, с което е потвърдено решение № 5238 / 20.12.2011 год. по гр.д.№ 3360/2011 год. на Варненски районен съд – 18 състав .С последното е уважен предявеният от [фирма] против касатора установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ГПК , като е установено вземане на ищеца към ответника от дължимо възнаграждение по договор за търговско представителство от 13.08.2007 год., осчетоводено на основание фактура № 66 / 30.12.2010 год. , в размер на 18 000 лева, ведно със законната лихва върху същото от предявяването на заявлението по чл.410 ГПК . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяване при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните , неправилно приложение на материалния закон и необоснованост , предвид несъобразяване правните изводи с фактическите констатации относно липса на упълномощаване на представляващия С. – В. , за сключването на договор за търговско представителство с ищеца , от името и за сметка на единствено правосубектното / не и поделенията / Д. „ С. „, а упълномощаването – като необходимо за действителността на сделката, съгласно чл.34 т.3 от Правилника за дейността и структурата на ДП „ С. „ – подзаконов нормативен акт , уреждащ структурата и дейността на държавните предприятия , на основание законова делегация от чл. 11 ал.2 от Закона за преобразуване на С. , В. на М. и В. на К. в ДП / обн. ДВ бр. 57 от 2000 год. / . Обосновава допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
Ответната страна – Б. Б. К. „ Е. – оспорва касационната жалба , като намира , че цитираните от касатора решения – задължителна съдебна практика, постановени по реда на чл.290 ГПК, са напълно неотносими към предмета на спора . Претендира възмездяване на разноски в настоящото производство – 1800 лева адвокатско възнаграждение .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение .
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, за установяване вземане на ищеца към ответника от неиздължено възнаграждение по договор за търговско представителство . Основното , своевременно наведено от ответника възражение е ,че договорът за търговско представителство, на основание който ищецът претендира вземането си , е сключен от представляващия С. – В. управител , който и за сключване на договори , свързани с дейността на поделението и предвид неправосубектността на същото , ангажиращи с правни последици ДП „ С. „ , е следвало да бъде изрично упълномощен от Г. на Д. ,на основание чл.34 ал.1 т.3 вр. с чл.30 от Правилника за дейността и структурата на ДП „ С. „. Въззивният съд е мотивирал неоснователност на възражението, с приложение нормата на чл.43 ТЗ : сключени от търговския представител договори без упълномощаване от търговеца , когато третото лице не е знаело за липсата на упълномощаване , се считат потвърдени от търговеца, ако той не ги отхвърли веднага след уведомяването си от търговския представител или от третото лице . Съдът е съобразил съдържанието на писмо изх.№ 139 / 27.05.2009 год. ,с което ДП „ С. „ е било уведомено за сключения от представляващия поделението договор за търговско представителство . По приложението на чл.43 ТЗ в настоящия спор , която норма не урежда вътрешните отношения между страните по договора за търговско представителство , а тези между представлявания и третите лица по сключените от неупълномощения представител сделки , докато във вътрешните им отношения съдът по същество се е позовал на правните последици на чл.301 ТЗ, макар и изрично да не е посочил тази норма , касаторът не е формулирал правен въпрос .
Касаторът не формулира изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Единствено цитира две решения, постановени по реда на чл.290 ГПК : реш.№ 157 / 28.12.2011 год. по т.д.№ 126 / 2011 год. на ВКС, І т.о. и реш.№ 27 / 08.06.2011 год. по гр .д. № 102 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС . Дори да се приеме, че подобно мотивиране би било достатъчно , то това е допустимо само в случай, че касаторът обосновава произнасяне на въззивния съд в противоречие с така постановените решения единствено по правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване по всяко от тях . Първото от цитираните решения, обаче, е постановено по правен въпрос свързан с дължимостта на възнаграждение на търговския представител като обусловено от доказано изпълнение на задълженията по договора за търговско представителство , а второто – по приложението на института на чл.38 ЗЗД / договаряне сам със себе си / при органното представителство . Никой от поставените въпроси няма отношение към предмета на спора и решаващите изводи на съда, обусловили изхода му . Довод за неизпълнение задълженията на ищеца като търговски пълномощник касаторът е навел едва с въззивната жалба, които правилно въззивният съд е счел за преклудирани , на основание чл. 266 ал.1 ГПК . Непосочването на конкретен правен въпрос, неизводим и от цитираната задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК , изключва необходимостта , а и възможността за произнасяне по обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , още повече при единствено формалното позоваване на нормата .
С оглед гореизложеното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1293 / 25.07.2012 год. по т.д.№ 1038 / 2012 год. на Варненски окръжен съд , търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК , да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 1800 лева – адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :