5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№53
[населено място] 28.01.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2026 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / предходно [фирма] / против решение № 359 / 14.12.2012 год. по в.т.д.№ 490 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, в частта , с която е потвърдено решение № 656 / 23.04.2012 год. по т.д.№ 2555 / 2011 год. на Варненски окръжен съд , в частта му за уважаване предявеният от [фирма] против [фирма] осъдителен иск, за връщане от ответника на ищеца сумата от 37 445,51 лв. – недължимо събрана цена за потребена електрическа енергия , преизчислена въз основа справка – корекция за минал период / 22.01.2009 год. – 07.07.2009 год. / , на основание чл.24 от Общите условия на Договорите за продажба на електрическа енергия / ДПЕЕ / на ответното дружество , поради установено неточно измерване , в резултат на неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване / СТИ /, както и предявеният иск за 328 ,33 лева, обезщетение за забава във възстановяването на главницата , на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като неправилно отрекло правомощия на ответното дружество за едностранно коригиране сметките на потребителите, въз основа ОУ на ДПЕЕ , при надлежното изпълнение на предвидената в чл.34 ал.2 процедура и в съответствие с методология за изчисление на корекцията , съгласно чл.38 ал.3 т.1 вр. с чл.37 ал.1 т.7 от същите . В обосноваване допускане на касационното обжалване формулира материалноправен въпрос , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : „ За наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати , поради установен нерегламентиран достъп до средството за търговско измерване „ . Касаторът счита, че са налице предпоставки за преодоляване, чрез аналогия на закона , на създадената към момента непротиворечива, задължителна съдебна практика в отговор на така поставения въпрос , съгласно която не съществува възможност за едностранна, последваща корекция на сметката за минал период , както за периода до отмяната на издадената на основание чл.91 ал.2 ЗЕЕЕ / отм./ Наредба за присъединяване към преносната и разпределителната електрически мрежи на производители и потребители / НППРЕМПП отм./ , така и за периода , обхващащ се от действието на Закона за енергетиката / ДВ бр. 107 от 2003 год. / и издадената на основание чл.116 ал.7 от ЗЕ Наредба № 6 / 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи . В подкрепа на тази възможност цитира реш. № 405 от 20.05.2009 год. по гр.д.№ 5069 / 2007 год. на ІІІ г.о. на ГК , ВКС и реш.№ 701 от 05.10.2009 год. по гр.д.№ 2479 / 2008 год. на ІV г.о. , ГК, ВКС – казуална съдебна практика , без сходство в материалноправния спор, разрешението на който е предпоставено от аналогия на закона . Счита , че създадената задължителна съдебна практика неправилно обосновава санкционен характер на корекционната процедура и изключва приложимостта й без вина на потребителя , като неуредена изрично от закона форма на обективна отговорност за вреди. В този смисъл оспорва и възприетия обезщетителен , а не възнаградителен , дължим по правоотношението за доставка на електроенергия , характер на корекционните суми , в подкрепа на който сочи и начисляването на ДДС върху същите , какъвто данък спрямо вземания от обезщетения и неустойки не се дължи. Преобладаващата част от мотивировката е за последиците от така създадената задължителна съдебна практика по отношение баланса в интересите на потребителите – тези , ползващи изправно СТИ , спрямо тези,при които е установено неправомерно въздействие върху СТЕ , дискриминирайки първите, както и дискриминирайки самите електроразпределителни и снабдителни дружества, за сметка на останалите енергийни оператори на пазара / топлоснабдителни дружества и ВиК предприятия / осъществяващи корекционни процедури и преизчисление на сметки за минал период. Касаторът сочи, че в подкрепа на неправилността на създадената съдебна практика е и факта , че в изпълнение правомощията си по чл. 148 вр. с чл.162 и чл.165 З. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма и Комисията за защита на потребителите и досега не са упражнили санкционен контрол върху съответните неравноправни клаузи на ОУ . Напротив – акт на положителна санкция по отношение нормата на чл.38 от ОУ на ДПЕЕ се явява решение № ОУ – 004 / 06.04.2009 год. на Председателя на ДКЕВР , което създадената съдебна практика неоснователно игнорира , в качеството му на общ административен акт, чието неприлагане може да се изключи само при изрично произнасяне относно неговата валидност и законосъобразност . Неоправдано се изключва отговорността на потребителя на електрическа енергия за осъществяване на контрол върху средствата за техническо измерване, след като същият се явява техен ползувател , при това незаплащащ такса електромер, съгласно чл.120а ЗЕ и при разполагане на СТИ задължително извън имотите на доставчика на електрическа енергия, с което е практически изключена възможността за 24- часов достъп и охрана на СТИ .
Предпоставка за преодоляването на създадената задължителна съдебна практика се сочат измененията на Закона за енергетиката / изм. обн. ДВ бр. 54 от 17.07.2012 г. , в сила от същата дата / – чл.83 ал. 1 т.6 ЗЕ , с която е създадена законова делегация за утвърждаване правила , вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и / или неточно измерена електрическа енергия / вр. с чл. 98а ал.2 т.6 б.”а” / .
Ответната страна – [фирма] – оспорва жалбата , като намира , че касаторът не е обосновал основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК : необходимост от преодоляване на създадената задължителна съдебна практика .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За произнасяне по допускане на касационното обжалване , настоящият съдебен състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение , за уважаване осъдителния иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД на [фирма] против [фирма] , за връщане на сума от 37 445,51 лв. – цена на потребена електрическа енергия , преизчислена въз основа справка – корекция за минал период /22.01.2009 год. – 07.07.2009 год. /, въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика в отговор на поставения материалноправен въпрос , според която липсва законово основание за едностранно коригиране сметката на абоната за минал период, на основание ОУ на ДПЕЕ, тъй като по този начин се въвежда с договорна клауза , без съответна законова уредба , обективна отговорност , в нарушение на принципа за виновна договорна отговорност , респ. клаузата на чл.24 ОУ се явява нищожна поради противоречие със закона – чл.82 ЗЗД . Въззивният съд не се е позовал на възприетата в съдебната практика нищожност на клаузата на чл.24 от ОУ на ДПЕЕ , поради противоречие с чл.143 т.6 и т.18 от З. , съобразявайки качеството на абоната – юридическо лице / търговско дружество /, а на възприетото в създадената по реда на чл.290 ГПК практика / реш. № 189 по т.д.№ 39 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС / , че с едностранната корекционна процедура за минал период, без установяване на извършено от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ , на същия се вменява обективна отговорност за вреди , хипотезите за която са изключение от правилото за виновна отговорност за вреди и поради това следва да са изрично уредени от закона .
Поставеният от касатора въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на спора и отговора му – че липсва правна норма, уреждаща възможност за последваща промяна в сметките на потребителите , на база метод на преизчисление, а не измерване на реално потребената от тях електроенергия – е обусловил решаващия извод на съда .
Не се явява обоснован , обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Не са обосновани предпоставки за промяна на създадената , поради неточно тълкуване на закона и предвид непълнота на същия, задължителна съдебна практика или за осъвременяването й , предвид промяна в законодателството или обществените условия . , с оглед точното му прилагане и за развитието на правото Промяна в обществените условия изобщо не се твърди от касатора , а изменението в законодателството / конкретно – ЗЕ , изм. обн. ДВ бр. 54 в сила от 17.07.2012 год., досежно въвеждането на законова делегация за приемане на подзаконов нормативен акт по регулиране корекционни процедури , в случай на неправомерно въздействие върху СТИ – чл. 83 ал.1 т.6 и ал.2 вр. с чл. 98а ал. 2 т.6 б.”а” вр. с ПИКЕЕ / , с действие занапред , е неприложимо към конкретния казус. С реш. 201 / 21.12.2013 год. по т.д.№ 799 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, бе отречен тълкувателния характер на изменените норми , тъй като такъв характер законът би имал само, ако приемането му е извършено по реда на чл.51 ЗНА, каквато не е настоящата хипотеза. Изложените от касатора аргументи могат да се обобщят до необходимост от прилагане закона по аналогия , с оглед установяване равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност от всички енергийните оператори , вкл. еднакви предпоставки за събираемост на дължими за действително потребена енергия суми . Съгласно чл. 46 ал.2 пр. първо ЗНА , когато нормативният акт е непълен, за неуредените случаи се прилагат разпоредби , които се прилагат за подобни случаи , ако това отговаря на целта на закона. Съгласно пр. второ на същата разпоредба, ако такива сходни разпоредби липсват , отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България / аналогия на правото / . Обосноваване прилагане аналогия на правото не се съдържа в изложението по чл.284 ал.3 ГПК – не се сочи кои основни начала на правото биха били съобразими за прилагането им по аналогия в уредбата на отношенията между доставчик и потребител на електрическа енергия / ползувател на СТИ , в случай на потребима , при неизправно СТИ , електроенергия . Твърдените последици от прилагането на създадената задължителна съдебна практика не се идентифицират с основни начала на правото, приложими за уредба на спорното правоотношение . Не се сочат и конкретно приложими , чрез аналогия на закона разпоредби / така както е прието в цитираните решения на ГК на ВКС /, а най – общо съществуването на право , за ВиК оператори и оператори на топлопреносни мрежи , на корекция сметки на потребители за минал период . Прилагайки закона по аналогия , съдът не разполага с правомощие да нормотворства , а единствено да транспонира съществуваща правна норма към уредбата на съответно правоотношение, каквото в случая касаторът не обосновава . Предложението на касатора предпоставя прилагане закона по аналогия досежно възможността за корекционна процедура изобщо , но не и прилагане закона по аналогия относно правилата за нейното реализиране , които обуславят по същество изхода на спора .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359 / 14.12.2012 год. по в.т.д.№ 490 / 2012 год. на Варненски апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] понесените за настоящото производство разноски от 500 лева – адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :