О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София 16.03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело № 7044/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. В. Д., П. Г. К. и В. Г. К., чрез пълномощника им В. С., и на [община] срещу въззивно решение от 11.07.2014г. по гр. дело № 3096/2013г. на Пловдивския окръжен съд.
· Д. Д., П. К. и В. К. обжалват решението в частта, с която са отхвърлени предявените от тях срещу [община] искове с правна основание чл.108 ЗС за предаване владението на имоти ПИ 00702.511.229 с площ 137 кв.м. и ПИ 00702.511.224 с площ 592 кв.м. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят следните въпроси : при приключила процедура по възстановяването на земята от ПК със стабилен административен акт, какви са пределите на косвения контрол върху законосъобразността на акта, който съдът може на упражни в спорното производство за собственост. Чия е тежестта на доказване обстоятелствата, препятстващи възстановяването на собствеността.Касаторите се позовават на противоречие с ТР№6/2006г., ОСГК, ВКС и ТР№1/1997г., ОСГК, ВКС , както и с конкретни решения на ВКС.
Касаторът [община] обжалва въззивното решение в частта, с която срещу нея е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот ПИ 00702.511.228 с плащ 375 кв.м. по КК на А. с предназначение на територията – урбанизирана. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят следните въпроси : Следва ли да се уважи ревандикационен иск за признаване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот, ако ответникът не упражнява фактическа власт върху имота. При повторно разглеждане на делото от въззивния съд след отменително решение на ВКС с указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, може ли въззивният съд да събира нови доказателства, които страните са могли да ангажират в първоинстанционното производство и които не са за новоткрити и новъзникнали факти, или доказателства, които не са били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Когато спорът е възникнал от неправилно нанасяне на имота в кадастралната основа, какъв е редът за защита на правата на ищеца – с иск по чл.54 ЗКИР или иск по чл.108 ЗС. Сочат се основанията за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Представени са решения на ВКС.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирани са в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №188/30.09.2013г. по гр.д.№ 846/2012г. на ВКС, І г.о. е отменено решение № 362/2012г. по гр.д.№122/2012г. на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане.
С обжалваното решение е отменено частично решение №435/2011г. по гр.д.№ 702/2010г. на Асеновградския районен съд и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на [община], че П. К. и В. К. /правоприемници на починалата в хода на процеса В. К./ са собственици на ПИ 00702.511.228 с площ 375 кв.м. по КК на А., предназначение на територия – урбанизирана и общината е осъдена да предаде на ищците владението върху същия имот. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. В. Д., П. Г. К. и В. Г. К. искове за признаване правото на собственост и предаване владението върху следните имоти: ПИ 00702.511.229 с площ 137 кв.м. по КК на А., предназначение – урбанизирана територия и 592 кв.м. от нереализирана улица, заснета в КК като ПИ 00702.511.224. Въззивният съд е приел, че с решение на ПК №1186/03.08.2000г. е признато правото на собственост върху нива от 2,192 дка във връзка с удостоверение № 94-Д-199 от 07.08.2001г., издадено по реда на чл.13,ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ. Със заповед №А-138/16.02.2001г. на кмета на [община] е определена площта за възстановяване на наследниците на В. Д., която е означена като имот с нов пл.№5488. От приетите по делото технически експертизи е установено, че в границите на имот пл.№5488, в който попада имот 5414 /общински/ се намират целите имоти 00702.511.228 и 00702.511.229 и част от имот 00702.511.224 с площ 592 кв.м. Със заповед №329/30.03.2001г. е одобрено попълването на кадастралния план на парцел ІV-Спортен комплекс, кв.36 с границите на възстановения земеделски имот пл.№ 5488, а със заповед №330/30.03.2001г. е одобрено частично изменение на ЗРП на кв.36, в който попада и процесната площ. В резултат на земеделска реституция е определена площ за възстановяване на земеделката земя на ищците, в която се намират процесните имоти. Спорните три имота са образувани от общински имот № 5414, но попадат в пространствения обхват в площта, предвидена за новия имот № 5488, определен за реституиране на земята. С оглед данните по делото и становищата на страните и упражнявайки косвен контрол на решението на ПК за материална законосъобразност по реда на чл.17,ал.2 ГПК, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за възстановяване собствеността върху два от имотите. По отношение на имот 00702.511.224 е приел, че представлява второстепенна улица, поради което характерът и предназначението му са пречка за възстановяването му. По отношение на имот № 00702.511.229 с площ 137 кв.м. е приел, че е застроен като в него е изграден трафопост, за прилежащата част за обслужването на който няма данни по делото. За имот 00702.511.228 е прието, че е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и общината го е актувала като общински, без да е негов собственик.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Така поставеният от касаторите Д. Д., П. К. и В. К. въпрос за пределите на косвения съдебен контрол върху законосъобразността на акта на ПК, който съдът може на упражни в спорното производство за собственост, не може да обуслови допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. По този въпрос не може да се изведе противоречие с ТР №1/1997г., ОСГК и ТР№6/2006г., ОСГК, ВКС. В съответствие с установената и задължителна практика, в т.ч. цитираните ТР, както и ТР№5/2012г., ОСГК, ВКС, въззивният съд е упражнил косвен съдебен контрол по чл.17,ал.2 ГПК на решението на ПК като е приел, че от всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и технически експертизи, е установено наличие на пречки по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху процесните два имота, от което следва, че ищците не се легитимират като техни собственици. До този извод въззивният съд е стигнал, упражнявайки косвен контрол за законосъобразност на административния акт, който се противопоставя на ответника, съобразно задължителната за него съдебна практика.
Въпросът за разпределяне на доказателствената тежест в процеса за наличие пречки за реституция е ирелевантен за изхода на делото по смисъла на ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС. Това е така, защото изводите на въззивния съд не са направени след неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в т.ч. възложена такава на ищците, за която да е прието, че не е изпълнена, а са основани на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност по реда на чл.235,ал.2 ГПК. В останалата си част изложението съдържа касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които не могат пряко да послужат като основание по чл.280,ал.1 ГПК. Решения № 254/2010г., ВКС, ІІ г.о. и №595/2010г., І г.о. не могат да бъдат преценени като относими към повдигнатите правни въпроси.Първото дава отговор на въпроса за значението на изискуемата от чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ скица, заверена от техническата служба на общината при преценка дали е приключила реституцията по ЗСПЗЗ. Второто разглежда въпроса има ли конститутивно действие за правото на собственост върху земеделска земя решение на ОСЗ, към което не е приложена заверена скица на имота. Прието е, че реституцията на земеделска земя по чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ приключва с издаване решение на ПК, тъй като индивидуализацията на имота вече е направена с издаване на удостоверението и скицата по чл.13,ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ. За да приеме, че ищците не се легитимират като собственици въззивният съд не е приел, че реституцията им не е завършена поради липса на скица, а че е налице пречка по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ за възстановяването им.
Поставените от касатора [община] правни въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. По първия въпрос относно пасивната материалноправна легитимация не е налице противоречие с посочените решения на ВКС.Въззивният съд не е приел, че не следва тя да бъде доказвана по иска с правно основание чл.108 ЗС, а че с актуването на имота за общински, ответната община оспорва правата на ищците и препятства упражняването им. Ищците не са във владение на имота, а последният актуван като общински, се владее от общината. Процесуалноправните въпроси за това дали е допустимо при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция да бъдат събирани доказателства, също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението поради противоречие с практиката на ВКС. Това е така, защото в изпълнение на дадените по реда на чл.293,ал.3 и чл.294,ал.1 ГПК задължителни за него указания на ВКС за отстраняване нередовности на исковата молба, въззивният съд е допуснал уточнения в нея по отношение на обстоятелствената и част и е приел представеното в тази връзка решение на ПК и удостоверение по чл.13 ,ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ. Последният въпрос е ирелевантен за изхода на спора, тъй като в предмета на делото /след уточняване на исковата молба съгласно указанията, дадени с отменителното решение/ не е включен въпрос за спор при нанасяне на имота в кадастралната основа, за допусната грешка или непълнота по смисъла на чл.53 ЗКИР. Спорът е за правото на собственост на процесните имоти, основано на земеделска реституция и предпоставките за възстановяване на собствеността в полза на ищците. Касаторът не сочи и конкретни правни изводи тази насока. Изходът на делото е обусловен от решаващите изводи на въззивния съд, че е налице завършена реституция по ЗСПЗЗ в полза на ищците по отношение на имот ПИ 00702.511.228, което ги легитимира като собственици.
С оглед изложеното не трябва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на производството по чл.288 ГПК на страните не следва да се присъждат разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.07.2014г. по гр. дело № 3096/2013г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: