О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 23.11. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №3490/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Н., [населено място], чрез пълномощника и адвокат Б., срещу решение от 05.02.2015г. по гр. дело № 6236/2014г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателката твърди, че са налице основанията за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. В противоречие с практиката на ВКС са решени следните правни въпроси : възможно ли е да се приеме добросъвестност на владението на приобретател при нищожно придобивно основание; възможно ли е да се придобие по давност имот частна държавна или общинска собственост в периода 01.06.1996г. – 31.05.2006г. Поставя се въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – допустимо ли е частен приобретател по сделка с недвижим имот да присъедини своето добросъвестно или недобросъвестно владение към владението на неговия частен праводател при доказване срока на владението – съответно 5 или 10 години. Сочи се противоречие с ППВС №6/1974г., решение №253/2014г. по гр.д.№1181/2013г., ВКС, І г.о. и решение №649/2011г., по гр.д.№ 1530/2009г., ВКС, І г.о.
Ответникът по касационната жалба Столична община не изразява становище.
Трето лице помагач Б. П. М. оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 06.02.2014г. по гр.д.№8910/2008г. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. П. Н. срещу Столична община иск за делба на апартамент, находящ се в София,[жк], [жилищен адрес]. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният апартамент е бил придобит от В. и В. Д. с договор за покупко-продажба, сключен по реда на ЗУЖВГМЖСВ с председателя на ИК на ОбНС „Л.” през 1991г. Имотът е продаден от Д. на С. И. с нотариален акт № 118/1996г. Последната го продала на ищцата и съпруга и с нотариален акт №56/1999г. Придобитият в режим на СИО апартамент е бил предмет на публична продан по изп.д.№4092/2002г. като публичната продан е извършена на целия имот за личен дълг на съпруга на ищцата.С постановление от 20.06.2003г. на съдебния изпълнител имотът е възложен на И. С.. Последвали две прехвърляния на имота, като последният приобретател Столична община го е придобила по договор за замяна, сключен с Б. М.. Въззивният съд е приел, от правна страна, че между страните не е налице твърдяната от ищцата съсобственост. Договорът от 1991г. е нищожен, тъй като е сключен въз основа на нищожна заповед по чл.120 НДИ /отм./ и не е подписан от надлежно упълномощено лице. Последващите приобретатели не са придобили собственост върху имота, тъй като сделките нямат вещно-правно действие. Релевираното от ищцата за първи път в процеса при условията на евентуалност придобивно основание – давност, също не е доказано. Тя се позовава на давност след като е изгубила владението върху имота през 2003г. и давността е била прекъсната на основание чл.81 ЗС. Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС. Трябва да бъде доказано явното и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене в определения от закона срок. В конкретния случай не се установява нито периодът, през който ищцата е владяла процесния имот, нито да е манифестирала своенето спрямо действителния собственик – Столична община. Владение на имота от страна на С. И., което ищцата иска да бъде присъединено, изобщо не е установено.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, респ. е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатите въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението , тъй като са ирелевантни. Те не са обусловили изхода на делото. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК,ВКС, касаторът трябва да посочи в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело. Той следва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Касаторът не поставя правни въпроси относно приетата от решаващия съд нищожност на първата придобивна сделка. Въпросите касаят само поддържаното при условията на евентуалнист придобивно основание – давност. В случая при подробно описана фактическа обстановка и изложени множество правни разсъждения, решаващите изводи на въззивния съд са сведени до недоказаност на твърдението за осъществявано владение от ищцата, респ. от нейната праводателка. Прието е, че не е осъществен фактическият състав на чл.79 ЗС – не е доказан нито периодът на осъществената от ищцата фактическа власт, нито „своенето” спрямо собственика Столична община. Не е доказано и владението на праводателката и, за да бъде присъединено по реда на чл.82 ЗС. При това положение са ирелевантни така повдигнатите въпроси дали е възможно да се приеме добросъвестност на владението на приобретател по нищожно придобивно основание, може ли да се придобие по давност имот частна държавна или общинска собственост в периода 01.06.1996г. – 31.05.2006г., и допустимо ли е частен приобретател по сделка с недвижим имот да присъедини своето добросъвестно или недобросъвестно владение към владението на неговия праводател при доказване срока на владението. Ето защо е неотносима посочената съдебна практика.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.02.2015г. по гр. дело № 6236/2014г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: