О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
[населено място], 27.02.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1533 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение №41/25.02.2016г., постановено по в.т.д. № 13/2016г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 767/21.10.2015г. по т.дело № 2149/ 2014г. на Варненския окръжен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] поддържа становище за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване, тъй като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма ясна и точна формулировка на материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които да са съществени за правния спор и да са обусловили решението, с изключение на последния от въпросите. Цитирането на съдебна практика без посочване на правния въпрос не установява основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК доколкото ВКС не може да формулира вместо страната конкретния въпрос и да замести волята й. Отговорът съдържа и аргументи по твърденията на касатора. Не се претендират разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск за признаване за установено по отношение на ответника че има качеството на акционер в дружеството с 12 887 000 бр. обикновени поименни акции с право на глас от клас Б, всяка с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност 1.72 лв. При встъпването си като акционер в дружеството ищецът е внесъл 25% от капитала, а остатъка се е задължил да внесе в определените срокове. Правният интерес от предявения иск по чл.71 ТЗ, ищецът е обосновал с извършено вписване по партидата на дружеството на предупреждение по реда на чл. 189, ал.2 ТЗ, взето еднолично от изпълнителния член на ответника за внасяне на забавените вноски, както и за последиците от неизпълнението му.
Искът е отхвърлен като неоснователен от първоинстанциония съд.
Варненският апелативен съд е потвърдил решението на окръжния съд, като на основание чл.269 ГПК е изложил собствени мотиви по доводите във въззивната жалба на [фирма] и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
Според състава на ВАС, задължението на акционера да довнесе останалата част от стойността от записаните акции в определен в устава срок, считано в случая – от датата на увеличението на капитала, произтича от закона и от устава на АД, съгласно чл.188, ал.1ТЗ. Акционерите, които са в забава и не направят дължимите вноски след като им е отправено писмено едномесечно предизвестие, обявено в търговския регистър, се смятат за изключени, съгласно чл.189, ал.2 ТЗ. За да възникне задължението за плащане от акционера на останалата част от стойността на записаните акции, законът изисква само отправяне на писмено едномесечно предизвестие, а не и вземане на решение за това от орган на дружеството, в случая – от Съвета на директорите. Прието е, че задължението за внасяне на останалата част от стойността на акциите не зависи от решението на един или друг орган на АД, а следва по силата на закона и на устава след увеличението на капитала. Изводът е аргументиран с възможността мажоритарният акционер, който има мнозинство членове в СД, никога да не изпълни задължението си за довнасяне на вноските по записаните акции, тъй като доминираният от негови представители СД не би гласувал такова решение. След като СД е овластил едно лице от състава си да представлява дружеството и то е вписано като изпълнителен член в търговския регистър, това лице става волеизевяващ орган в случаите, когато следва неизправен акционер да изпълни задълженията си, произтичащи от императивните норми на закона и устава. В този случай не е необходимо изрично решение или санкция от СД за предприемане от него на такива действия. СД не е волеизевяващ орган, тъй като той няма право на преценка дали акционерът да изпълни задължението си по закон и устав или не. Отправянето на писмено предизвестие до акционера, дължащ довнасяне на вноски по записаните след увеличение на капитала акции, представлява отправяне на покана за изпълнение, което е в компетеността на изпълнителния член на СД, като представляващ АД. Отправеното от К. на 08.10.2014 г. писмено предизвестие до [фирма] е породило валидно правно действие и акционерът – ищец, невнесъл след изтичане на дадения му едномесечен срок дължимата част от стойността на придобитите акции, се смята за изключен и няма повече качеството на акционер в ответното дружество, като губи акциите си и направените вноски, които се обезсилват и унищоват, съгласно чл.189, ал.2 и ал.3 ТЗ.
По изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
1.Без да формулира конкретен процесуален въпрос касаторът поддържа, че [фирма], в качеството си на въззивник, е нередовно уведомен за проведеното съдебно заседание във въззивната инстанция. В определение № 1080/4.12.2012г. по ч.т.дело № 881/2012г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 219/16.06.2015г. по гр.дело № 1179/2015г. на ІV г.о. на ВКС при подобни обстоятелства се приема съобщението за нередовно. Изложени са аргументи, за смущаващо бързо насрочване на делото във Варненския апелативен съд и настоятелното призоваване по телефона на адв. Ф. Р., без да има разпореждане за този вид призоваване от съда, вместо по стандартния начин – чрез връчване на съобщение / призовка/ на страната или процесуалния й представител.
Твърдението за нередовно призоваване на дружеството – въззивник за съдебното заседание пред Варненския апелативен съд, не може да обоснове извод за допускане на решението до касационно обжалване. Включително в касационната жалба, процесуалният представител на касатора признава, че за съдебното заседание на 2.02.2016г. дружеството [фирма] е уведомено чрез него по телефона десет дни преди датата на съдебното заседание. На 29.01.2016г. по делото е депозирана молба от пълномощника на [фирма], в която, след като изрично е посочено, че дружеството е уведомено по телефона за датата и часа за насрочване на съдебното заседание, е направено искане за отлагане на делото за друга дата по единствената причина – служебна ангажираност на адвоката – пълномощник по дела в [населено място]. С молбата не е направено искане за отлагане на делото, поради допуснати нарушения при призоваване на дружеството за съд.заседание на 2.02.2016г. Ако страната не се позовава на нередовност на връчване на съобщението за призоваване, извън правомощията на съда е да изследва този въпрос и да обвързва това процесуално действие с пороци, които страната не твърди. Ако самият адресат е приел връчването за редовно, съдът не може да прави обратния извод / решение №56/17.06.2014г. т.дело № 2705/2013г. на Іт.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/. Следователно твърдението за нарушени процесуални норми за призоваването на въззивника, не обосновава общия селективен критерий, след като Варненският апелативен съд не е сезиран с това нарушение и поради тази причина липсва произнасяне в обжалваното решение.
Представените от касатора съдебни актове не обосновават и допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Решение №219/16.06.2015г. по гр.дело № 1179/2015г. на ВКС, ІV гр.о. е постановено в производство по чл.303 ГПК, поради което не представлява съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно дадените в т.2 на ТР №1/2010г. разяснения за съдебните актове, които формират противоречива съдебна практика. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Определение №1080/4.12.2012г. по ч.т.дело №881/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, е постановено при други факти, поради което не е налице противоречиво разрешен процесуалноправен въпрос.
Изложените от касатора доводи, във връзка с призоваването му от ВАС, не обосновават извод за евентуална недопустимост на обжалваното решение. Постоянна е практиката на ВКС, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по недопустим или непредявен иск или иск на различно правно основание от заявеното постановеният съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване. Доводи за наличието или отсъствието на отрицателни или положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл.71 ТЗ не се излагат. Доводите за отмяна на първоинстанционното решение във въззивната жалба са разгледани по същество от апелативната инстанция, като е дадена защита на ищеца по предявения установителен иск.
В раздел ІІ от Изложението касаторът поддържа, че в нарушение на чл.142, ал.2 ГПК, е даден ход на делото, въпреки подадената молба от процесуалния представител на страната за отлагане на делото, поради участието му в други две дела, насрочени в СГС. Изложени са съображения какви обстоятелства са наложили оттеглянето на пълномощията на втория представляващ дружеството адвокат, преди съдебното заседание във ВАС; за причините, поради които изпълнителният директор на дружеството – въззивник не може да участва в делото; че доказателствата, представени пред Варненския апелативен съд сочат на добросъвестно поведение на въззивника при подаване на молбата, с която се иска отлагане на дулото за друга дата. Касаторът, позовавайки се на допуснати нарушения на чл.142, ал.2 ГПК при постановяване на отказа за отлагане на делото за друга дата, на практика прави довод за неправилност на въззивното решение, основание за касирането му по чл.281, т.3 пр. трето ГПК. Непоставянето на конкретен процесуалноправен въпрос, който да има съдържанието на правен въпрос, съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения и който да е от значение за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
В раздел ІІІ на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че решението на ВАС не отговоря на нито едно от изискванията на чл.235, ал.2 и чл.236 ГПК, защото към решението са изложени бланкетни и схематични мотиви, които не отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на въззивния съд, като инстанция по съществото на спора, в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС за задължението на въззивния съд да мотивира решението си в съответствие с изискванията на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Поддържа, че твърденията на дружеството по съществото на правния спор се основават на обстоятелството, че на 15.09.2014г. К., като член на СД на [фирма] еднолично е взел решение да отправи предизвестие по чл.189, ал. 2 ТЗ; обявил е предизвестието в търговския регистър на 8.10.2014г. и след изтичането на определения еднолично от него срок, е отбелязал в книгата на акционерите на [фирма], че [фирма] не е акционер.
Твърдяното противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, не е налице, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 за допускане до касационно обжалване на решението на ВАС по този процесуалноправен въпрос. Мотивите на ВАС съдържат конкретен отговор на поставените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Отговорено е на оплакването, че Ж. К. не е волеизявяващ орган и не е имал компетентност да отправя еднолично предизвестие до акционера – ищец от 8.10.2014г. Съдът е приел, че след като СД е овластил лице от състава си да представлява дружеството и то е вписано в като изпълнителен член в търговския регистър, това лице се явява волеизявяващ орган в случаите когато трябва да се изпълни от неизправния акционер задължение, произтичащо от устава и императивни норми на закона. Ж. К. е вписан в търговския регистър като изпълнителен член на дружеството, поради което отправеното до ищеца писмено предизвестие за изпълнение, е породило валидно правно действие и акционерът – ищец , невнесъл след изтичане на дадения му едномесен срок дължимата част от стойността на придобитите акции, се смята за изключен и няма повечето качеството на акционер в ответното дружество. Даден е отговор и на довода за фактическия състав на чл. 189, ал.2 ТЗ. Налице е произнасяне дали дружеството е изгубило качеството си на акционер, като не е платило оставащата част от стойността на записаните акции. Според въззивния съд задължението на акционера, направил срещу записаните акции вноски, покриваща определената с устава част от стойността на акциите, да довнесе останалата част от стойността в определения в устава срок, считано в случая от датата на увеличение на капитала, произтича от закона и устава на АД, съгласно чл.188, ал.1 ТЗ. Съдът се е произнесъл за и последиците от изключването на акционера, визирани в чл. 189, ал.2 и ал.3 ТЗ.
В раздела „ Членствено правоотношение на [фирма] с [фирма] касаторът е направи преглед на приемането на дружеството като акционер в [фирма]; записаните акции и условията и сроковете на плащане на вноските на акциите; участието на дружеството в управлението на [фирма], чрез СД. При излагането на съображенията си за възникнало членствено правоотношение на [фирма] в [фирма], обстоятелство, което не се оспорва от страна на дружеството – ответник, касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който да отговаря по съдържание на указанията в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Същият извод се налага и за изложеното в раздел „Нарушаване на правото на членство на [фирма] относно предпоставките визирани в чл.189, ал.2, във връзка с чл.198, ал.3 и чл.42 от Устава на [фирма] за изключване на акционер. Непосочването на материалноправен или процесуланоправен въпрос, съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, е основание за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване, какъвто е конкретния случай. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая не само не е поставен конкретен правен въпрос, но касаторът не аргументира допълнителен селективен критерий. Решение №43 /15.04.2015г. по т.дело № 892/2014г. на ІІ т.о. не съдържа произнасяне по тълкуването и приложението на чл.188 и чл.189 ТЗ, т.е. по решаващите за изхода на спора правни изводи на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.71 ТЗ.
В раздела „Нищожност на отправеното предупреждения” се твърди липса на валидно отправено предупреждение за изключване на акционера, поради което не е осъществен фактическия състав на чл.189, ал.2 ТЗ. В три точки се поддържа:
1.Изпълнителният директор не е компетентен да отправя предизвестие по чл.189, ал.2 ТЗ, тъй като не е самостоятелен орган на дружеството, въпрос решен от въззивния съд в противоречие с решение №1395/23.10.2003г. по гр.дело № 2144/2002г. на ТК. По този въпрос не е осъществен допълнителния селективен критерий по чл..280, ал.1, т.2 ГПК. Решението е постановено при друга фактическа обстановка. Предмет на иска са причинени вреди от член на СД, като съставът на ВКС е приел, че възлагането управлението на АД чрез мандатен договор на член на състава на СД не изключва компетентността на колективния орган и съответно солидарната отговорност на членовете му.
По въпроса: Дори да се приеме, че ИД е орган на дружеството, той не разполага с компетентност едностранно да взема решения за отправяне на предизвестие по чл.189, ал.2 ТЗ касаторът не обосновава допълнителен селективен критерий. Съгласно разясненията в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, допълнителни основания по чл.280, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което е основание за недопускане на решението до касационно обжалване.
3. Касаторът поставя като значим за изхода на делото матералноправен въпрос: Волеизявяващ орган ли е изпълнителния член на Съвета на директорите в случай, че не е избран по установения в закона и устава ред, а вписването има само оповестително действие в такива случаи? Твърдението е, че дори да се приеме, че ИД е компетентен едностранно да взема решения за отправяне на предизвестие по чл.189, ал.2 ТЗ, то решението на Ж. К. отново не поражда действие, тъй като това лице няма качеството на ИД на [фирма]. По този въпрос се поддържа противоречие с решение №122/3.11.2009г. по т.дело № 122/2009г. по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да бъде осъществена общата предпоставка за селектиране на касационната жалба, материалноправният въпрос трябва да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Случаят не е такъв. Въззивният съд не е приел, че Ж. К., в качеството си на изпълнителен член на СД не е избран по установения от закона и устава ред, но е волеизявяващ орган. Изводът на съда е, че задължението за внасяне на останалата част от стойността на акциите не зависи от решението на орган на акционерното дружество, а следва по силата на закона и на устава след увеличението на капитала. Когато Съвета на директорите е овластил едно лице от състава си да представлява дружеството и то е вписано в търговския регистър като изпълнителен член, това лице става волеизявяващ орган, в случаите, когато следва да се изпълняват от неизправния акционер задълженията му, произтичащи от императивни норми на закона и устава. В това си качество Ж. К. е отправил до акционера едномесечно предизвестие и то е породило валидно правно действие. ВАС освен, че е изложил собствени мотиви по съществото на спора като е обсъдил оплакванията на въззивника във въззивната жалба, на основание чл.272 ГПК е препратил и към мотивите на окръжния съд. Първоинстанционният съд, е мотивирал извода си, че Ж. К. е представлявал акционерното дружество в качеството си на изпълнителен член на СД след преценка на доказателствата – протоколи за избор на СД и ИД, протоколи от заседания на СД, договор за възлагане на управление. Обосноваността на изводът, че К. е представляващ акционерното дружество, не може да бъде предмет на обсъждане във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като е обусловен от преценка на събраните по делото доказателства. Материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Във връзка с поставените въпроси, настоящият състав на ВКС, ТК съобрази решение № 141 от 20.12.2013г. по т.дело № 1057/2012г. на ВКС, ТК, което е задължително за съдилищата, като постановено по реда на чл.290 ГПК и което се споделя от настоящият състав на ВКС, ТК. Отправяне на предупреждение по чл.189, ал.2 ТЗ, доколкото представлява волеизявление, изхождащо от акционерното дружество и имащо за адресат неизправния акционер, може да бъде направено от представляващия орган на дружеството, като волеизявяващ такъв. Законът не изисква и вземане на решение от орган на акционерното дружество, различен от волеизявяващия, за отправянето на предупреждението, предпоставка за което е единствено наличието на забава за изпълнението на задължението на акционера да направи дължимата вноска. Решението на Варненският апелативен съд не е в противоречие с решението на ВКС, ТК, Іт.о. по т.дело №1057/2012г.
Следва да се отбележи, че допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК е формално наведена, без мотивировка, относима към това основание за допускане на касационен контрол, съобразно разясненията в посоченото тълкувателно решение.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41/25.02. 2016г., постановено по в.т.дело №13/2016 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: