О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
гр. София, 07.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 3166 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1630 от 17.04.2015г. по в.гр.д. № 144/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, в частта, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от [фирма] искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на [фирма] от Р. И. Н. за сума в размер на 11 743,28 лева – главница по по договор за цесия във вр. с договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 4 380,50 лева – лихва за периода от 22.11.2005г. до 13.10.2011г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на разноските за трите инстанции.
Ответникът по жалбата, Р. И. Н., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, като претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в съответствие с т.12 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС вземането за разноските в заповедното производство не се включва в предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, поради което съдът е прекратил производството в частта, с която е признато съществуването на вземане за разноски. Изложени са съображения, че в исковата молба, ищецът – настоящ касатор е извел активната си легитимация по иска по чл.422 ГПК от договор за цесия от 17.09.2012г., с който му са цедирани вземанията от банката – трето лице помагач по договор за кредит за текущо потребление от 22.11.2005г., в полза на която е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК и срещу която е постъпило в законоустановения срок възражение от касатора. Банката – трето лице помагач сее позовал на друг договор за цесия, от 16.08.2012г. и приемо-предавателен протокол към него, с който поддържа, че са прехвърлени процесните вземания. Предвид изложенето, решаващият състав е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдяния в исковата молба правопораждащ фактически състав на вземането. На второ място, въззивният съд смята, че по отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента, тъй като длъжникът не участва в цесионният договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението. Тъй като уведомлението следва да изхожда от цедента, то с исковата молба, изходяща от цесионера, такова уведомление не може да бъде направено във връзка с договора за цесия от 17.09.2012г., от който ищецът извежда активната си легитимация
В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ „При постановяване на решението следва ли да бъдат взети предвид от съда твърденията и доказателствата, ангажирани от третото лице – помагач за установяване на правно значимите факти или съдът следва да обсъди и вземе предвид единствено твърденията и доказателствата, ангажирани от главните страни в процеса?“ – въпрос, решен в противоречие с ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. /2/ „След като законът не е предвидил изрична форма за уведомлението на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД, следва ли да се счита за допустимо цедентът да упълномощи трето лице, вкл. цесионера да извърши съобщението от негово име и такова уведомление поражда ли правните последици по чл.99, ал.4 ЗЗД, когато е направено с исковата молба по чл.422 ГПК?“ – въпрос, решени в противоречие с решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, определение № 274 от 26.05.2015г. по т.д. № 2748/2014г. на ВКС.
Поставените от касатора въпроси не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили изхода на спора. В исковата молба ищецът е извел активната си легитимация от договор за цесия, различен от посочения и представен от третото лице помагач, като не е направено изменение на обстоятелствената част на исковата молба, поради което съдилищата са били длъжни да се произнесат по наведените от ищеца факти, определящи рамките на сезирането на съда, които не се променят от твърденията на третото лице помагач, за наличие на друг правопораждащ правото на ищеца факт /друг договор за цесия/. Твърденията и доказателствата, представени от третото лице помагач са взети предвид, но са ценени с оглед очертания в исковата молба предмет на спора, съобразно който ищецът твърди, че е титуляр на вземанията въз основа на договор за цесия, различен от посочения от третото лице помагач. Въпросът за уведомяването на длъжника за цесията е свързан с обстоятелства, които се поддържат по делото във връзка със сочения от третото лице помагач договор за цесия, който обаче не е предмет на спора, доколкото последният се определя от ищеца в исковата молба, а там е посочен друг договор за цесия, представен от ищеца. С оглед изложеното и липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК безпредметно е разглеждането на релевираните допълнителни предпоставки за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора на ответника по касацията следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1630 от 17.04.2015г. по в.гр.д. № 144/2015г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. И. Н., ЕГН [ЕГН], направени по делото разноски в размер на 1000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.