О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1141
София, 24.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 854 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. М., Й. К. М., Д. К. М., В. Т. П. и Т. Т. Р. срещу решение № 487 от 28.12.2010 г. по гр.д.№ 638 от 2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 14.06.2010 г. по гр.д.№ 1571 от 2008 г. на Дупнишкия районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от касаторите срещу П. Т. Л., И. Т. Ш. и Л. Т. И. иск за делба на имот пл.№ 3881 в кв.14 по регулационния план на [населено място], утвърден със заповед № 1461 от 1992 г. с площ от 2830 кв.м., от който понастоящем са обособени три самостоятелни имота, заснети в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-56 от 2004 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, изменена със заповед № КД-14-10-284 от 2005 г. на С. [населено място] с идент.№ 68789.612.30, № 68789.612.31 и № 68789.612.32.
В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК: твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторите незадължителна практика на ВКС /определение № 710 от 16.07.2009 г. по гр.д.№ 573 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./.
В писмен отговор от 29.07.2011 г. ответникът по жалбата П. Т. Л. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Останалите ответници по жалбата И. Т. Ш. и Л. Т. И. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за делба, въззивният съд е приел, че ищците не собственици на процесния имот, тъй като още по силата на спогодбата от 02.03.1957 г. по гр.д.№ 1014 от 1955 г. на Народен съд [населено място] този имот е възложен в изключителен дял на наследодателя на ответниците Т. Х. Ц. /Л./ и тъй като ищците не са заявили за възстановяване и съответно на същите не е възстановено правото на собственост върху този имот по реда на ЗСПЗЗ.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторите практика на ВКС: Приетото в представеното от касаторите определение № 710 от 16.07.2009 г. по гр.д.№ 573 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., че с разделянето на съсобствен парцел в два нови парцела по силата на плана не се извършва делба на вещното право на собственост, няма отношение към настоящия касуз, при който разделянето на бившия съсобствен имот е чрез спогодба по дело за делба, а не чрез разделяне на на няколко парцела по силата на регулационния план.
Поради гореизложеното и тъй като касаторите не са посочила друга практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи, касационното обжалване на това решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата П. Т. Л. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 200 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 487 от 28.12.2010 г. по гр.д.№ 638 от 2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА В. К. М.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Й. К. М.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Д. К. М.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап.39, В. Т. П.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Т. Т. Р.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на П. Т. Л.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.