О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1142
гр. София, .16.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 912 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 105 от 28.04.2009 год. по гр. д. № 97/2009 год. Габровският окръжен съд, като въззивна инстанция при новото разглеждане на делото след обезсилване на предходното му въззивно решение от касационната инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 2.02.2007 год. по гр. д. № 543/2006 год. на С. районен съд в частта му, с която е допуснато попълване в кадастралната карта относно имотната граница на имоти пл. № №* и 363, като е посочено местонахождението й по червената линия, отразена в скицата по вариант първи към допълнителното заключение на вещото лице и в частта за разноските.
В останалата му част първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния съд, като недопустимо, и същото не е обжалвано.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответницата М. Г. П., чрез пълномощника й а. В. П. , в частта му, с която е уважен иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Поддържа оплаквания за неправилността му поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен
Ищците И. С. И. и С. П. И., чрез пълномощника им адв. Св. К. , в писмен отговор поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване на решението, респ. неоснователност на жалбата. Претендират и заплащане на направените съдебни разноски.
В съдържащото се в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречието му с практиката на ВКС, като представя Р № 113 от 10.03.2009 год. по гр. д. № 933/2008 год. ІІ г. о., като счита, че решеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос относно допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е и от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като спорът между страните е възникнал по повод твърдяната от ищците допусната непълнота и грешка в плана от 1991 год., изразяваща се в това, че част от имотната граница между техния собствен имот пл. № 362 и съседния пл. № 363 не е нанесена в кадастъра. Поради това са искали да се признае по отношение на ответницата, че е налице непълнота и грешка в кадастралния план и се постанови отстраняването й чрез нанасяне на имотната граница.
Въззивният съд, макар и изрично да не е изложил съображения в тази насока, е приел иска за допустим с оглед правния интерес на ищците да установят, че към миналия момент на одобряване на кадастралния план са били собственици на имот пл. № 3* чиято имотна граница със съседния не е нанесена изцяло. Въз основа на представените писмени и гласни доказателства е заключил, че към този момент същите са установили, че са били собственици на имот пл. № 362 и приел, че имотната граница между съседните два имота минава по линията, посочена във вариант първи от заключението на вещото лице.
Следователно, процесуалноправният въпрос за допустимост на иска при условие, че не е осъществена процедурата за констатиране на непълнотата или грешката по административен ред, решен от въззивния съд в положителен смисъл, с оглед произнасянето му по същество на спора, действително е релевантен за изхода на делото, но в случая той не е решен в противоречие с представеното решение на ВКС, нито може да се приеме като такъв, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В приложеното решение на ВКС е посочено, че интересът от иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР е налице, доколкото ищците по него са претендирали право на собственост към един минал момент – този на изготвяне на кадастралната основа на плана, като за допустимостта му е достатъчно твърдението, че имотът им е бил самостоятелен, който погрешно бил заснет като част от друг, съседния такъв. И в настоящия казус ищците са поддържали, че те, а преди това и техните праводатели, са били собственици на спорния имот, който при изработване на кадастралната основа към плана от 1991 год. е останал с незатворена имотна граница със съседния имот пл. № 363 и са искали тази непълонта да бъде отстранена. Това обстоятелство е видно и от издадените скици по действуващия регулационен план от 1991 год., затова и спорът е бил свързан със спор за имуществено право, който следва да се реши по съдебен ред. Разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗКИР не е неясна или непълна, за да се нуждае от тълкуване, нито се обосновава от касаторката необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика по този въпрос, за да се приеме наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Налице е цитиране на закона, без изложение на съответно обосноваване на отделните хипотези на проявлението и на това основание, поради което и не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението.
В изложението си касаторката се позовава и на въпроса за допустимостта на иска при наличието на легитимиращи и двете страни документи за собственост на спорния имот. Този въпрос обаче не е предмет на разглеждане при установителния иск за наличие на непълнота, респ. грешка в кадастралния план, тъй като предмет на същия е установяване на материалното право към този минал момент. Въззивният съд, обсъждайки събраните доказателства е приел, че именно към този минал момент – изработване на кадастралния план към действуващия в момента регулационен план, е допусната тази непълнота в отразяване на имотната граница между двата съседни имота и приемайки, че ищците са били собственици на имота, е постановил нанасянето й в кадастъра. Това е релевантния за изхода на спора въпрос – къде минава тази граница, за който не се поддържа от касаторката да е решен при наличието на хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение се налага извод за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 105 от 28.04.2009 год. по гр. д. № 97/2009 год. по описа на Габровския окръжен съд по подадената от М. Г. П., чрез пълномощника й а. В. П. , касационна жалба против него.
Осъжда М. Г. П. да заплати на И. С. И. и С. П. И. направените в настоящето производство разноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: