О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
гр. София, 30.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1127/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. А. и В. Н. А. от гр. П. срещу въззивно решение № 152 от 30.06.09г., постановено по гр.д. № 281/09г. на П. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 678 от 05.12.08г., постановено по гр.д. № 194/06г. на П. районен съд са отхвърлени като неоснователни предявените от С. М. А. и В. Н. А. срещу В. С. В. от гр. П., действащ като ЕТ”В” за признаване за установено, че ищците са собственици на УПИ ХІ-5288 в кв.237 по плана на гр. П. и да бъде осъден ответникът да преустанови упражняването на търговска дейност върху 14 кв.м. от имота, при посочените в решението граници на тази част, както и да им заплати левовата равностойност на 1 600 евро за периода от 01.07.05г.- 01.02.06г., ведно със законната лихва. Със същото решение е прекратено производството по делото по отношение на искането за отмяна на нот.акт № 193/02г. в частта му, с която на ответника е прехвърлено право на ползване върху спорните 14 кв.м. от дворното място.
С обжалваното решение на въззивният съд първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 27/94г. ищците в първоинстанционното производство са придобили правото на собственост върху парцел **** в кв.237 по плана на гр. П. с площ от 340 кв.м., ведно с построената в него масивна барака с площ от 35 кв.м. С нот.акт № 41/99г. същите са продали на лицето Р. П. М. обект № 7, състоящ се от помещение за търговска дейност и услуги със санитарен възел, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за същия обект, включващо ползването и владението на част от дворното място с площ от 14 кв.м., при посочени в нотариалния акт граници, а с нот.акт № 193/02г. последният е продал придобития от него имот на ответника. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците са собственици на УПИ ХІ-5288 в кв.237 по плана на гр. П., но че предявеният от тях иск по чл.109 ЗС е неоснователен, тъй като същите са учредили върху процесната част от имота с площ от 14 кв.м. в полза на лицето Р. М. право на ползване и независимо от обстоятелството, че същият не е могъл да прехвърли това право на ответника поради неговата непрехвърлимост, той е останал негов титуляр, доколкото то не се е върнало в патримониума на ищците. С оглед на това претенцията за преустановяване действията, с които се пречи на ищците да ползват и да получават добивите от имота е приета за неоснователна. Искането за отмяна на нот.акт № 193/02г. на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е прието за недопустимо, по съображения, че същият не е констативен, а с него е сключен договор за прехвърляне на вещни права между лица, едното от които не е страна по делото.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай жалбоподателите не са посочили точно конкретните обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, нито са изложили релевантни доводи в посочените насоки, поради което следва да се приеме, че релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от С. М. А. и В. Н. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 152 от 30.06.09г., постановено по гр.д. № 281/09г. на П. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: