2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1156
гр. София, 29.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 734 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
С. В. И. и И. И. Д. са обжалвали въззивното решение на Варненския апелативен съд № 178 от 16.12.2010г. по гр.д.№ 360/ 2010г.
К. жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Ответникът [община] изразява становище, че касационната жалба не отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК , а и по същество е неоснователна.
Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на С. В. И. и И. Д. И. против [община] за установяване на основание чл.124 ал.1 ГПК , че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.536.498 по действащата кадастрална карта на [населено място] с площ от 7738 кв.м. и построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда 10135.536.498.1 и едноетажна масивна сграда с идентификатор 10135.536.498.2.
В. съд е приел, че върху спорния имот е установена фактическа власт по повод на реституционни претенции. Ищецът не е считал себе си, а баща си за собственик. След отхвърляне на молбата за реституция с решение № Р-100/23.06.1998 г. на кмета на [община] е отпаднало и намерението за придобиване на собствеността, освен това е съществувала забрана за придобиване по давност на държавна и общинска собственост по силата на чл.86 ЗС , действал към момента на установяване на фактическа власт, а с параграф 1 от З. давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна до 31.12.2011 г. По тези съображения съдът е приел , че ищците не са доказали, че са собствени на имота на основание придобивна давност.
Приложенията по чл.284 ал.3 т.1 към двете касационни жалби са идентични по съдържание и в тях се поставят два процесуалноправни въпроса. Първият е дали съдът е длъжен да даде ход на делото когато страната и процесуалният й представител са били възпрепятствани да се явят по делото. Въпросът е от значение за гарантиране правото на участие и защита на страната и се отнася до тълкуване на разпоредбата на чл. 142 ал.2 ГПК. Практиката на ВКС е единна и е в смисъл, че съдът е длъжен да отложи делото когато и страната и адвокатът не могат да се явят по делото поради препятствие, което страната не може да отстрани. Това е и тълкуването в посоченото от касатора решение № 322 от 28.04.2010г. на ВКС, ІV г.о. , постановено по реда на чл.291 ГПК. В него е прието, че ход на делото не може да бъде даден когато и за страната и за представителя й е съществувало неотстранимо препятствие. Разглежданият случай не е такъв – в заседанието пред въззивния на 27.10.2010г. ищецът – въззивник се е явил лично и е поискал отлагане на делото поради неявяване на пълномощника му, а за съпругата му, която не се е явила не е имало никакви данни, че е била възпрепятствана, следователно не са били изпълнени кумулативните изисквания на закона и с отказа да отложи делото въззивният съд не е процедирал в нарушение на задължителната практика на ВКС по приложението на чл.142 ал.1 ГПК и не е налице поддържаното от касаторите основание по чл.280 ал.1 т. 1 и 2 ГПК.
Вторият въпрос – необходимо ли е въззивният съд да обсъди и се произнесе по всички доказателства и доводи на страните отнесен от касаторите към твърденията в т.2 от подадената от тях въззивна жалба за необоснованост и противоречие в изводите на съда по отношение на фактическото владение и държане на сградите в имота представлява довод за неправилност на решението. Правният въпрос, който следва да се формулира в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС , ОСГК и ТК следва да бъде съобразен с предпоставките, съдържащи се в чл.280 ал.1 ГПК и да не дублира основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. В случая не се излагат принципни съображения за необсъдени, установени по делото факти, които подведени към съответната правна норма биха обусловили различни от направените от съда правни изводи, а се излагат доводи за неправилна преценка на доказателствата, което не е свързано с основанията за допускане на касационното обжалване. Освен това решаващите мотиви на съда се основават не на конкретно установените елементи от фактическия състав на придобивната давност, а на принципни съображения за съществуваща забрана в чл.86 ЗС в редакция до 1996г за придобиване по давност на имоти, които са държавна и общинска собственост и допълнителната разпоредба на §1 ЗС /Д.в.бр.46/2006г. / с която давността е спряна до 31.12.2011г. Следователно поставеният въпрос за преценката на доказателствата е неотносим и към решаващите изводи на съда и не обуславя общото основание на чл.280 ал.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 178 от 16.12.2010г. по гр.д.№ 360/ 2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: