Определение №116 от 23.3.2012 по гр. дело №220/220 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 116

гр. София, 23.03.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 220 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Г. против решение № 477 от 02.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 677/2011 г. от Окръжен съд – Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба, в срока по чл.287, ал.1 от ГПК е представил писмен отговор, с който оспорва допустимостта на касационната жалба, предвид цената на обективно съединените искове, в каквато насока е и определението на въззивния съд, определяйки решението си като окончателно.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, намира касационната жалба за процесуално недопустима, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева.
С решението си, въззивният съд е изложил мотиви, с които е приел, че решението му е окончателно, тъй като цената на предявените искове е под 5000 лева, като в този смисъл е и указанието му с диспозитива на решението, че същото е окончателно.

По делото, на л.14 от производството пред районния съд, е приложено удостоверение за данъчна оценка изх.№003787/15.072010 година, издадено от [община], сочещо, че имотът, притежаван от ищеца в жилищната сграда е с данъчна оценка на жилището /без земята/ в размер на 29 724,70 лева, в т.ч. и мазе с квадратура от 40 кв.м. С оглед претендираните коридор и складово помещение, които са съответно с квадратура от 24,55 кв.м. и 28.75 кв.м., цената на предявените искове е съответно 4 364,25 лева и 4 975,19 лева. Тези суми, съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК са и цена на предявените искове за собственост, което обосновава извода на съда, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради цена на всеки един от предявените обективно съединени искове под 5000 лева.
Цената на иска се определя към момента на подаването на исковата молба и с оглед представеното в случая от ищеца удостоверение за данъчна оценка. Не следва цената на иска да се определя на база представено от ответника удостоверение за данъчна оценка, на друг обект, в който в касационното производство, касаторът твърди, че е инкорпорирана и спорната площ.
По изложените съображения и на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Н. С. Г. против решение № 477 от 02.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 677/2011 г. от Окръжен съд – Пазарджик.

Определението може да се обжалва по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите, че е изготвено и обявено.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от настоящото определение да се връчи на жалбоподателя Н. С. Г..

Председател: Членове: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар