О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
гр. София, 14.12.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 905 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. К. против решение № VІ-137/30.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 1486/2011 г. от шести въззивен състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответниците по касационната жалба, К. Д. В., Н. В. В. и П. В. В., оспорват касационната жалба по същество, както и наличието на касационни основания по допускането на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК, доколкото размера на претенцията по сметки в делбеното производство, предявена от касатора, е на стойност над 5 000 лева.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на претенцията по сметки на съделителя С. А. К., предявена на основание чл.286 от ГПК/отм./, представляваща 17 646 лева, с която според ищецът по тази претенция се е увеличила стойността на съсобствения имот. Предмет на въззивното производство е частта от претенцията, която е била отхвърлена от първоинстанционния съд, за разликата над уважената част от същата претенция.
Съдът е приел, че за периода от 2003 – 2005 г., С. А. К. е извършил подобрения с съсобствения имот, наследстевен на страните по делото, без знанието и съгласието на останалите съсобственици. Съдът е приел, че отношенията между съсобствениците следва да се уредят съгласно правилата на чл.61, ал.2 от ЗЗД. Съдът е приел, че след извършените подобрения в имота, изразяващи се в строително-монтажни дейности по укрепването и съхранението на сградата, както и подобрения в съсобственото дворно място, за С. А. К. е възникнало правото на претендира обезщетение от останалите съсобственици на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД. Доколкото подобренията в имота са извършени в периода от 2003 – до края на 2005 г., съдът е приел, че претенцията е погасена по давност, с изтичането на общата петгодишна погасителна давност, в каквато насока е направено възражение от ответниците по въззивната жалба във въззивното производство.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Първия сочен от касатора правен въпрос е относно приложимостта на разпоредбата на чл.61 от ЗЗД, като в тази насока касаторът въвежда факти и обстоятелства, невъзприети от решаващия съд при разглеждането на делото във въззивната инстанция. Касаторът твърди, че е владял имота като свой за периода на извършването на подобренията и извършването на подобренията е станало със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, като от тези свои фактически изводи прави и извод за относимостта на поставения от него правен въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл.61 от ЗЗД. Съдът е приел от фактическа страна друго – че касаторът не е бил владелец на идеалните части на останалите съсобственици, както и че те не са знаели за извършваните подобрения и въз основа на това е приел, че отношенията следва да се уредят на основа на института на водене на чужда работа без пълномощие. Проверката на фактическата обстановка, възприета от съда не следва да се извършва в производството по чл.288 от ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение. Необосноваността не е сред касационните основания, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. Неправилните, поради необоснованост съдебни решения, са касационно основание, но съгласно чл.281 от ГПК, т.е. наличието на това касационно основание – необосноваността, следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след допускането му, на кое да е от основанията за това, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК.
Следващите правни въпроси, посочени от касатора, касаят приложението на института на погасителната давност по отношение на облигационната претенция, предявена на процесуалното основание по чл.286 от ГПК /отм./, в хода на делбеното производство. Поставените въпроси са относно правната възможност за предявяване на тази претенция в отделно производство /предвид възможността тя да се погаси по давност/, тече ли по отношение на това облигационно вземане давност по време на делбения процес по допускането на делбата. Правният въпрос относно възможността да се предяви самостоятелно претенцията, касаещ подобрения в съсобствен имот не е отречена от въззивния съд, още по-малко е била предмет на неговото произнасяне, нито е относима към настоящия спор. Въпроса относно прекъсването на погасителната давност на облигационна претенция, с предявяване на иска за делба, също не е бил предмет на обсъждане от страна на въззивния съд, доколкото и не е правено подобно възражение от въззивника в това производство, като в тази връзка така поставения въпрос е неотносим. Останалите процесуални въпроси, касаещи задължението на съда за даване на указания в производството, относно възможността да се преценява редовността на претенция по сметки и представянето на доказателства в тази насока, при действието на ГПК /отм./, касаят евентуално допуснати от страна на съда процесуални нарушения. Тяхното наличие или не, както и отразяването им на правилността на постановеното съдебно решение не следва да се преценява в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване, предвид неговата факултативност, по критериите на чл.280 от ГПК. Сред тях не са посочени процесуалните нарушения, които водят до неправилност на съдебното решение, поради което така поставени, правните въпроси не следва да се обсъждат.
Относно твърденията за наличие на явна фактическа грешка в постановеното съдебно решение, то редя за нейното отстраняване е друг, не и по реда на касационното обжалване, още по-малко в производството по чл.288 от ГПК, относно неговото допускане.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на К. Д. В. ще следва да се присъдят и направените съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 и чл.288 от ГПК, в размер на 800 лева, представляващи заплатено от тази страна адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 119462/26.10.2012 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-137/30.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 1486/2011 г. от шести въззивен състав на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА С. А. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на К. Д. В. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.5 чрез адв. Н. Б. – А., на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 и чл.288 ГПК сумата 800 /осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.