О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1163
София,21.10.2015г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №4467/2015г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от срещу решение от 02.04.2015г. по гр.д.№4283/2014г. на АС София, с която е уважен частично иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – К. Я. Н. , чрез процесуалния си предствител поддържа, че с решението, в частта му, с която е отхвърлен иска му, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е уважил частично иск на К. Я. Н. , предявен на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ като е осъдил ответника да му заплати обезщетение за неимуществени П. на Република България вреди в размер на 2 000 лева, а в останалата му част до предявения размер от 27 000 лева искът е отхвърлен.
Установено е от приложеното НОХД № 15829/2007 г. по описа на Софийски районен съд, че П. е внесла срещу обвинителен акт за две престъпления по чл.313, ал.1 от НК – за това, че на 28.05.2003 г. и на 30.03.2004 г. в две писмени декларации К. Я. е потвърдил неистина – че не е едноличен търговец към датата на подаване на декларациите. Установено е също така, че с присъда от 28.02.2008 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия за виновен и по двете обвинения и му е наложил общо наказание – глоба в размер на 150 лева.
Прието е, че по жалба на подсъдимия е образувано въззивно НОХД № 1861/2008 г. по описа на Софийския градски съд и с присъда от 06.11.2008 г. въззивният наказателен съд е отменил присъдата на районния съд и по второто обвинение /за декларацията от 30.03.2004 г./, го е признал за невинен, а по отношение на първото обвинение е приложен чл.78а от НК и е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, подробно и задълбочено е обсъдил събраните по делото доказателства, включително детайлно е проследил наказателното производство. Изложил е съображения, защо приема, че справедливият размер на обезщетението, което дължи прокуратурата, е 2 000 лева. Взети са предвид тежестта на обвинението – чл.313, ал. 1 от НК; разумният срок, в който е приключило цялото наказателно производство /май 2007 – ноември 2008 г./, обстоятелството, че макар и оправдан по първото обвинение, е административно наказан по второто, обезщетение в размер на 2 000 лева не се явява занижено.
С оглед на установеното чрез гласните доказателства и съдебно-психологическата експертиза, обосновано съдът е приел, че в резултат от обвинението за две престъпления ищецът е изпитвал тревога и притеснение, които са дали отражение върху здравето му и върху психическото му състояние, наложили са и ползване на услугите на психолог, но обезщетение следва да се присъди само за това обвинение, за което ищецът-жалбоподател е бил оправдан и съдът прецизно е обосновал причинната връзка между незаконното обвинение и претърпените неимуществени вреди
В изложение по чл. чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят К. Я. поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне размера на обезщетение за неимуществмени вреди от незаконно наказателно преследване и за приложението на критерия за справедливот на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Позовава се на ПВС№4/1968г. и ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставените жалбоподателя въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства и всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за приложението на критерия за справедливот на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи. В случая съдът е направил анализ на всички доказателства и обстоятелства от значение за размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
Практиката по поставените въпроси е уеднаквена и не се налага да бъде променяна, поради което не са налице и основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.04.2015г. по гр.д.№4283/2014г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: