О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. София, 19.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 58 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК и е образувано по частната жалба на Д. Б. В. от гр. Д., чрез пълномощника й адв. Ел. В. , против разпореждането от 20.10.2009 год. по гр. д. № 31/2009 год. на Добричкия окръжен съд. С него въззивният съд е върнал подадената от настоящата жалбоподателка касационна жалба против въззивното решение по същото дело, постановено на 19.05.2009 год., на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – липса на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, без да излага конкретни съображения за изпълнение на дадените й указания от въззивния съд за отстраняване нередовности в касационната й жалба. Счита, че е накърнено правото й спорът да се разгледа от касационната инстанция.
Ответниците по частната жалба – С. Г. К. и Д. Г. Г. не са взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди изложените доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
За да върне подадената от жалбоподателката касационна жалба против въззивното решение, окръжният съд приел, че въпреки дадените указания същата не е отстранила в срок нередовността й – не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно изискването по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Изводът е правилен.
Касационната жалба против въззивното решение е била нередовна и съобразно чл. 285, ал. 1 ГПК въззивният съд е констатирал това и съобщил на жалбоподателката да отстрани посочената нередовност, и то двукратно. Последното съобщение е получено на 7.10.2009 год. от пълномощника след връщане на делото от ВКС по разпорежадне на председателя на отделението. Липсват данни по делото за отстраняването на нередовността в жалбата, като представеното на 13.10.2009 год. и наречено „допълнение към касационната жалба” не представлява изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Това е така, тъй като в него жалбоподателката поддържа доводи за нарушение на материалните й права при възприемане в обжалваното решение на извода за паричната равностойност на продадения имот към момента на предварителния договор, която цена към настоящият момент възлиза на различна сума. Доводът представлява касационно основание за неправилност на решението, а не основание за допускане на касационното обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда основания, при наличието на които касационният съд преценява в производството по чл. 288 ГПК дали обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационно разглеждане на делото, като изложението на тези основания представлява изискване за редовност на касационната жалба. Въпреки указанията за това, жалбоподателката не е посочила конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл при наличие на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, поради което и касационната жалба е останала нередовна и като такава, правилно е върната с обжалваното разпореждане.
И частната жалба съдържа неотносими към предмета на настоящето производство твърдения за неправилността на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани. Въпросът, който следва да се разреши, касае правилността на разпореждането за връщане на касационната жалба и с оглед неотстраняване на нередовността в нея, за което жалбоподателката е била уведомена, то въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Обжалваното разпореждане, като правилно следва да се потвърди, водим от което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 20.10.2009 год. по гр. д. № 31/2009 год. на Добричкия окръжен съд, с което е върната подадената от Д. Б. В., чрез адв. Ел. В. , касационна жалба против въззивното решение по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.