3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 117
София, 26.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 41/ 2011 год.
Производството е образувано по частна жалба на Д. П. С. – от[населено място] срещу Определение № 3360 от 1.ХІ.2010 г. по ч.гр.д. № 1793/ 2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното разпореждане, с което на основание чл. 420 ал. 1 ГПК е спряно изпълнението по издадената по ч.гр.д. № 746/ 2010 г. на Варненски районен съд в полза на Д. П. С. – от[населено място] срещу [фирма] -[населено място] заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – запис на заповед, издаден на 5.І.2005 г. Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за неправилност и необоснованост на определението, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна частна жалба, по която процедурата по администриране не е приключила, също и затова, че съдът неправилно е приел, че е настъпило спиране по силата на закона с факта на подаване на възражението и неправилно е приложил разпоредбата на чл. 420 ал. 1 ГПК. В Молба за изложение на касационните основания жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос – дали съдът следва да издава нарочен акт, с който да установи настъпило с подаване на възражението спиране на изпълнение на заповедта, издадена въз основа на документ по чл. 417 т.9 ГПК, който въпрос се решава противоречиво от съдилищата, за което жалбоподателят сочи съдебна практика и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на частната жалба, както и по същество основателността й, в подкрепа на което оспорване също сочи съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна жалба е недопустима.
Въззивният съд по изложените съображения е потвърдил първоинстанционното определение по чл. 420 ал. 2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение на Заповедта по чл. 417 т. 9 ГПК по отношение на [фирма] -[населено място]. Така постановеното определение не подлежи на последващ инстанционен контрол. С въззивното определение, постановено по реда на чл. 420 ал. 2 ГПК нито се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените определения в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
В този смисъл е преобладаващата установена практика на ВКС, ТК, изразена в Определение № 652/18.ХІ.2009 по ч.т.д.№543/ 2009 г., Опр. №614/9.ХІ.2009 г. по ч.т.д.№589/2009 г., Опр. № 340/ 26.ІV.2010 г. по ч.т.д.№261/2010 г., Опр. № 306/27.ІV.2010 г. по ч.т.д.№ 257/2010 г., Опр. №395/18.V.2010 г. по ч.т.д.№295/2010 г., Опр. №498/ 5.VІІ. 2010 г. по ч.т.д.№ 288/ 2010 г. и др., към която практика се присъединява и настоящият съдебен състав и изоставя практиката, съдържаща се в представените от жалбоподателя актове на ВКС.
Поради изложеното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д. П. С. – от[населено място] срещу Определение № 3360 от 1.ХІ.2010 г. по ч.гр.д. № 1793/ 2010 г. на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: