О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1176
гр. София,28.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1064 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 21.05.2009 год. по гр. д. № 673/2008 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 11.06.2008 год. по гр. д. № 193/2007 год. на П. районен съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от С. П. С. от с. А. против „В” /”ВиК”/ ЕАД иск за предаване от ответното дружество владението върху 148 кв. м. в реални части от нива с площ 4.413 дка в м. „П” в землището на с. А., представляващ имот с идентификатор 000833.5.90 по кадастралната карта на с. А., от които 89 кв. м. в югозападната част на имота, а 59 кв. м. – в югоизточната му част.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата, чрез пълномощника й адвокат К. С. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост, с молба за отмяната му и вместо това предявеният ревандикационен иск бъде уважен, респ.( делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответникът „ВиК” ЕАД не е взел становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнението към него, касаторката поддържа становище за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за приложението на ЗКИР и НССПККР с оглед наличието на кадастрална карта е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и е налице противоречиво произнасяне на съда по един и същ казус с оглед наличието на пет отделни производства по предявените от отделните съсобственици на имота искове. Представено е решение от 3.11.2008 год. по гр. д. № 614/2008 год. на Бургаския окръжен съд за съседния имот 00833.5.92, с което равендикационният иск е уваежн, както три решения на ВКС по приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което ревандикационният иск е отхвърлен, макар и при непроменената установена фактическа обстановка по делото, въззивният съд е приел, че възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху спорните реални части от имота на ищцата, попадащи в оградената територия на изградената пречиствателна станция за отпадни води „Р” е осъществено в нарушение на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ с оглед проведеното мероприятие върху тях. Затова и ищцата не може да се лиегитимира като собственик върху тези реални части, поради което и ревандикационният иск е неоснователен.
Материалноправният въпрос, по който въззивинят съд се е произнесъл и обусловил извода си за неоснователност на иска, е свързан с наличието на пречки за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ върху спорните реални части от възстановения на ищцата имот – тези, които попадат в оградения от ответното дружество имот, в който е построена пречиствантелната станция. Той обаче не е изведен като такъв в изложението на касаторката, която поставя друг правен въпрос – този за наличието на кадастрална карта, в която възстановеният й имот е обозначен с идентификатор и граници, като спорните части от него попадат в огдания на място имот на ответното дружество. Същият не е релевантен за изхода на делото, поради което и не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание то да не се допусне. Независимо от това следва да се посочи, че не е налице и противоречиво произнасяне от съдилищата нито по релевантния за делото въпрос, нито по този, посочен от касаторката, тъй акто обжалваното въззивно решение не противоречи на представената практика на ВКС, а решението по гр. д. № 614/2008 год. на Бургаския окръжен съд няма данни да е влязло в сила, за да обоснове приложението на това основание.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не е налице, тъй като касаторката не е изложила съображения за обосноваване на разглеждането на въпроса за кадастралната карта /който не е и релевантен за изхода на делото/ за допирнасяне за промяна в създадената поради неточно тълкуване на поосчената разпоредба на чл. 47 НССПКККР съдебна практика или за нейното осъвременяване с оглед изменения в законодателството или обществените условия. Не се и поддържа непълнота, неяснота или противоречие на законите, за да се мотивира значението на този въпрос за развитието на правото.
В заключение, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 82 от 21.05.2009 год. по гр. д. № 673/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от С. П. С. от с. А., чрез адвокат К. С. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: