Определение №5 от по гр. дело №929/929 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
                                                              № 5
 
                                  гр. София, 05.01.2010год.
 
                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и девета година, в състав:
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                           ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                          СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 929/2009 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 3.04.2009 год. по гр. д. № 120/2009 год., при повторно разглеждане на делото въззивният съд отново е отменил първоинстанционното решение от 20.02.2007 год. на РС – гр. П. и вместо това е постановил друго решение, с което отхвърлил иска на О. гр. С. против Ф. “П” за прекратяване на правото на ползуване върху подробно описания недвижим имот, частна общинска собственост, учредено със сключения между тях на 27.10.2000 год. договор.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от ищецът О. С. , чрез пълномощника адвокат Р. К. Поддържат се оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
В жалбата се съдържа и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като касаторът поддържа, че въпросът за възможността изправната страна да развали договора поради неизпълнение на задълженията на ответника, неизправна страна по него, е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1* от 30.01.2009 год. V г. о. В противоречие със същото въззивният съд се е произнесъл и по процесуалноправния въпрос относно признатото право на ответника да прецени дали да извърши довършителните или ремонтни работи, с което е допуснал нарушение на принципа на диспозитивното начало.
За да се произнесе по въпроса за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Спорът за прекратяване на учреденото от О. С. на ответната Ф. право на ползуване върху имот, частна общинска собственост, поради неизпълнение на поетите от последната задължения по сключения договор от 27.10.2000 год. – да довърши започнатото строителство и да бъде изграден С. център в имота, е за втори път пред касационната инстанция. С цитираното от касатора решение от 30.01.2009 год. по гр. д. № 5404/2007 год. Върховният касационен съд е отменил предходното въззивно решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при което е постановено и сега обжалваното въззивно решение. Затова и постановеното в хода на едно и също производство решение на ВКС не представлява съдебна практика, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, с която да се преценява дали даден правен въпрос от значение за изхода на делото е решен противоречиво.
Поставените от касатора въпроси, като такива обуславящи изхода на спора по предявения от общината иск за прекратяване правото на ползуване по договора с ответника, за да обосноват наличие на основания за допускане на касационното обжалване, следва да са решени в противоречие с практиката на ВКС или да са решавани противоречиво от съдилищата, или да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. В случая касаторът не е изложил и не е обосновал нито едно от горните основания, с изключение позоваването му на решението на ВКС в първата касация по делото, което не може да обоснове наличие на основанието по т. 2. И тъй като други не се сочат, а оплакванията на касатора представляват основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, то и касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 169 от 3.04.2009 год. по гр. д. № 120/2009 год. на П. окръжен съд по подадената от О. С. , чрез адв. Р. К. , касационна жалба.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар