О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
гр. София, 10.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 777/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. М. от[населено място] срещу въззивно решение от 16.03.10г., постановено по гр.д.№ 2415/07г. на Софийския градски съд, ІІа състав с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение от 02.03.04 г.по гр.д.№ 6094/02г. на Софийския районен съд, 39 с-в, на основание чл.209, ал.1, предл.1 ГПК /отм./ и е прекратил производството по предявените от К. В. М. отрицателни установителни искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ответниците М. С. Ш. и Л. С. Ш. не са собственици две помещения с площ от 45 кв.м., представляващи част от едноетажна стопанска сграда-гараж, цялата с площ от 89, 76 кв.м., находяща се в[населено място], бул.П.Е. № 31.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство не изпълнил дадените му с определение от 07.05.09г. конкретни указания за отстраняване нередовности на исковата молба във връзка с основанието на предявения иск. Наред с това е прието, че искът е процесуално недопустим, тъй като същият е следвало да защити правата си чрез положителен установителен иск (такъв е бил предявен, но производството по него е било прекратено поради невнасяне на дължимата държавна такса).
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че материалноправният спор е решен в противоречие с практиката на ВКС (ТР № 1/01г. на ОСГК на ВКС и ТР № 2/04г. на ОСГТК на ВКС), а спорните права са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателят не е посочил обуславящите изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с посочената от него задължителна съдебна практиката на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота следва да се отбележи, че противоречие на обжалваното решение с посочените тълкувателни решения не съществува, а във връзка с второто релевирано основание за допускане за касационно обжалване касаторът не се позовава и не е представил никаква практика.
С оглед на казаното подадената от К. В. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях в настоящото производство разноски в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 16.03.10г., постановено по гр.д.№ 2415/07г. на Софийския градски съд, ІІа въззивен състав.
О с ъ ж д а К. В. М. от[населено място] да заплати на М. С. Ш. и Л. С. Ш. от[населено място] сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: