2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
София, 10.03.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 476 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК
С Определение № 142 от 22.02.2017г. по гр.д.№ 279/2016г. ОС Добрич е повдигнал пред ВКС препирня за подсъдност за определяне на компетентния между ОС Добрич и АС Варна съд, който да се произнесе по подадената от Държавен фонд „Земеделие” въззивна жалба срещу Решение № 310 от 28.11.2016 г. по гр.д.№ 279/2016г. на Добричкия ОС в частта за разноските.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Срещу Решение № 310 от 28.11.2016г. по гр.д.№ 279/2016г. на ОС Добрич е подадена въззивна жалба вх.№ 7711/16.12.2016г. на ДФ Земеделие. Въззивникът е поискал отмяна на решението и отхвърляне на предявените срещу фонда установителни искове. Посочил е, че обжалва решението и в частта за разноските, които е осъден да заплати на ищеца с твърдение, че са неправилно са присъдени в пълния им размер и неправилно искането по чл.78,ал.5 ГПК не е било уважено.
Пред Варненския АС е било образувано в.т.д.№ 65/2017г. и с определение № 105 от 17.02.2017г. съставът е съобразил, че жалбата съдържа и искане за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъдения в полза на ищеца адвокатски хонорар като прекомерен и това искане следва да се разгледа от първоинстанционния съд в производство по чл.248,ал.1 ГПК. По тези съображения въззивното производство е било прекратено и делото върнато на окръжния съд като е разпоредено след разглеждането на молбата по чл.248 ГПК, отново да се върне на апелативния съд за разглеждане на жалбата.
С определение № 142 от 22.02.2017г. окръжният съд е повдигнал препирня за подсъдност. Изложил е съображения, че оплакванията на страната, свързани с неприсъждане или неправилно присъждане на разноски, се разглеждат самостоятелно по реда на чл.248 ГПК само когато не е обжалвано основното решение, а при подаване на въззивна жалба, се запазва висящността на спора и в частта му за разноските; в тези случаи жалбата в частта й за разноските не представлява молба по чл.248 ГПК и не подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд по реда за изменение на решението за разноските, а по нея следва да се произнесе въззивния съд в нейната цялост. Позовал се е на Определение № 516 по ч.гр.д.№ 458/2012г. на ІV г.о. и Определение № 224 по ч.гр.д.№ 5263/2015г. на ІV г.о., с които е допуснато касационно обжалване.
Съставът на ВКС, съобразно правомощията си по чл.122,ал.1, изр.трето ГПК намира, че компетентният съд е първоинстанционният Добрички ОС:
Настоящият състав изцяло споделя съображенията /независимо, че не са част от произнасяне по смисъла на т.1 на чл.280 ГПК/, изложени в решението по т.д.№ 3707/2013г. на І т.о.: В случаите когато страната обжалва изцяло или отчасти решението като неправилно, при отмяната му въззивният или касационният съд следва да преразгледа и въпроса за отговорността за разноските, доколкото той е обусловен от изхода на спора. Когато обаче при произнасянето по дължимите разноски, съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските /грешка в изчисляването на размера или неправилно кредитиране на представените доказателства за направени разноски и т.н./ – когато неправилното произнасяне по отговорността за разноски не е свързано с неправилно произнасяне по предявените искове, страната следва да поиска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК. Определението на съда по молбата по чл.248 от ГПК подлежи на обжалване по реда за обжалване на решението и в производството по частната жалба горната инстанция може да измени определения размер на разноските и без да отменя решението в останалата му част. Самостоятелна възможност за обжалване на решението в частта за разноските не е предвидена, поради което не е допустимо въззивната, съответно касационната инстанция да изменя обжалваното решение в частта за разноските, когато не обезсилва или отменя решението по предявените искове и не е проведено производство по чл.248 от ГПК.
В случая, редът за защитата на ДФ”Земеделие” срещу първоинстанционното решение в частта за разноските е чрез производството по чл.248 ГПК, като оплакванията във въззивната жалба следва да бъдат квалифицирани именно като молба за изменение на това решение в частта за разноските. След произнасянето по молбата по чл.248 ГПК, определението на ОС ще подлежи на частно въззивно обжалване, и при подадена частна жалба апелативният съд ще се произнесе по нея съобразно изхода на основния спор по депозираната въззивна жалба.
Само по този начин на страната ще бъде осигурено двуинстанционно произнасяне по молбата по чл.248 ГПК, а при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК, и достъп до факултативния касационен контрол по този въпрос.
Неоснователно е позоваването на Добричкия ОС на определението по ч.гр.д.№ 5458/2012г. на ІV г.о., тъй като в него е разгледана хипотеза, в която първоинстанционният съд е постановил решение по съществото на спора и определение за допълването му след проведено производство по чл.248 ГПК. В определението по ч.гр.д.№ 5263/2015г. на ІV г.о. произнасянето е в хипотеза на депозирана насрещна въззивна жалба.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
По повдигнатата с определение № 142 от 22.02.2017г. по гр.д.№ 279/2016г. на Добричкия ОС препирня за подсъдност, компетентен да се произнесе по подадената от Държавен фонд „Земеделие” въззивна жалба срещу Решение № 310 от 28.11.2016 г. по гр.д.№ 279/2016г. на Добричкия ОС в частта за разноските е ОС Добрич в производство по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: