2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1187
София,20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело№ 1798/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Плевенският районен съд, с решение по гр. д. № 7306/2009 г., е отхвърлил като неоснователни предявените от К. А. против [община], иск по чл. 262 КТ за заплащане на извънреден труд в размер на 4000 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на сумата 2000 лв.. Решението е потвърдено от Плевенският окръжен съд с въззивно решение от 29. 7. 2010 г. по гр. д. № 539/2010 год.
К. А. А. от [населено място] е подала касационна жалба срещу въззивното решение.
Ответникът Община – И. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като недоказан, тъй-като ищцата не е представила доказателства за положен от нея извънреден труд за исковия период – ноември 1975 г. до декември 1983 г., който не е бил заплатен от работодателя. Плевенският окръжен съд е потвърдил решението по същите съображения – липса на доказателства за положен от ищцата извънреден труд, който не е бил заплатен. Наред с това въззивният съд е взел предвид направеното от ответника възражение за погасителна давност, тъй-като предмет на иска е периодът от 1975 г до 1983 г., а исковата молба е подадена през 2009 г., значително време след изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 358 КТ.
Искането на жалбоподателката за допускане на касация на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателката счита, че съдилищата разрешават противоречиво въпроса за отхвърляне на искове, предявени след изтичане на срока по чл. 358 ал. 1 КТ, при направено
възражение за изтекла давност, тъй-като едни съдилища отхвърлят тези искове като недопустими, а други – отхвърлят исковете като неоснователни. Към изложението да приложени решения на други съдилища.. Съдът счита искането за неоснователно.
По настоящото дело, въпросът за погасителната давност не е определящ, тъй-като и двете съдебни инстанции са се позовали на липсата на доказателства за положен от ищцата и незаплатен извънреден труд и именно липсата на доказателства е обосновала крайното съдебно решение. Съображенията на въззивния съд относно давността само са подкрепили извода за неоснователност на иска. Няма основание да се счита, че е налице противоречива практика на съдилищата, тъй-като представеното решение на Девинския районен съд по гр. д. № 238/2008 г. и решение на Радомирския районен съд по гр. д. № 558/2009 г. с които исковете са отхвърлени като недопустими, поради предявяването им след изтичане на давностния срок по чл. 358, ал. 1 КТ, са изолирани. Налице са решения на състави на касационния съд, с които исковете са отхвърлени като неоснователни, тъй-като въпросът за изтичане на погасителна давност при направено възражение , е въпрос по съществото на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 539/2010 г. по жалбата на К. А. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: