ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353
София, 29.06. 2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия НАДЕЖДА ЗЕКОВА ч. гр. д. № 366 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. К. Р., гр. К., ул. „. № 4, бл. 46, вх. В, ет. 4, ап. 60, против разпореждане от 23.02.2009 г., постановено по гр.д. № 1309/2009 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната въззивната й жалба.
В частната жалба се отправя искане за отмяна на така постановеното разпореждане, тъй като неправилно е върната въззивната й жалба срещу мотиви по решение № 80/2008 г. на СРС, по гр. д. № 30355/2007 г.
При извършената проверка Върховният касационен съд, установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.
С решение № 80/ 08.10.2008 г. постановено по гр.д. № 30355/2007 г. СРС II г.о, 69 състав е отменил наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със заповед № 1817/ 16.11.2007 г. на директора на Г. дирекция „Гранична полиция“ – М. на И. Р. Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Министерство на вътрешните работи, както и въззивна жалба от И. К. Р. – жалбоподателка в настоящото производство. С разпореждане от 23.02.2009 г. СГС връща въззивната жалба на И. К.
Р. като е приел, че мотивите на решението, с което иска й е уважен, са недопустим предмет на обжалване / т. 19 от TP № 1/2000 г. ОСГК на ВКС „Мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Непрекият резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението. „/
Върховния касационния съд след като обсъди съображенията на жалбоподателя, прие следното:
Разпореждането на СГС за връщане на въззивна жалба срещу мотивите на решение № 80 / 08.10.2008 г. е правилно. Съгласно чл. 258 ГПК предмет на въззивно обжалване са решенията на районните съдилища, които подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а като първа инстанция – пред апелативните съдилища. Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Мотивите към първоинстанционното решение не могат да бъдат предмет на обжалване, отделно от диспозитива на решението.
Съдебното решение е единство на мотиви и диспозитив и може да бъде обжалвано само ако страната има интерес от обжаването. Такъв интерес би бил налице ако решението е неблагоприятно за страната, а именно предявеният от нея иск да е отхвърлен. В случая липсва интерес от въззивно обжалване на първоинстанционното решение, тъй като с него е уважен предявеният от жалбоподателката в настоящото производство иск с правно основание чл. 357 от КТ за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание „забележка“ и решението е благоприятно за нея. Мотивите на решението могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване само в определени от закона случаи, тъй като същите не се ползват със сила на присъдено нещо. Мотивите към съдебното решение са конституционно изискване /чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБ/ и в този смисъл е разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, че към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Видно от цитираната разпоредба решението на съда следва да бъде разграничено от мотивите, които имат определена юридическа сила в посочените от закона случаи /при другарството и други процесуални институти/, но тази сила се свежда до евентуални бъдещи спорове между страните в производството. Съгласно правната доктрина, мотивите не се ползват с изпълнителна сила и конститутивно действие. Недопустимо е въз основа на мотивите страната да се снабди с изпълнителен лист или да претендира, че мотивите преобразуват гражданските правоотношения. Безспорно доказателство в тази насока е, че мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо е института на инцидентно установителният иск с
който съдът се произнася относно съществуването или несъществуването на едно преюдициално право спрямо правото което е предмет на делото.
Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 14072/25.03.2009 г. на И. К. Р., гр. К., ул. „. № 4, бл. 46, вх. В, ет. 4. ап. 60, против разпореждане от 23.02.2009 г. постановено по гр.д. № 1309/2009 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната въззивната й жалба.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: