ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 119
София, 10.03. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………. март две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 94/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби, подадени от Г. С. С. срещу разпореждане № 5* от 01.08.2008 г., от Д. Т. П. срещу разпореждане № 7* от 06.10.2008 г. и от Й. Ж. Ж. срещу разпореждане № 7* от 16.10.2008 г., и трите на съдия при Варненския окръжен съд за връщане на касационни жалби срещу въззивното решение № 530 от 23.05.2008 г. по гр. д. № 2261/06 г. на Варненския окръжен съд.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
По частната касационна жалба на Г. Ст. С.
С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба на съделителката С по съображения, че е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 283 ГПК. От данните по делото се установява, а това е вписано и в обжалвания съдебен акт, че съобщението за въззивното решение и възможността то да бъде обжалвано пред ВКС, е връчено на адвокат С. Т. процесуално действие на съда е неправилно, защото е извършено след като с молба от 22.03.2007 г. /л. 49 по гр. д. № 2261/06 г. на Варненския окръжен съд/ страната е оттеглила пълномощието си и е уведомила за това съда – чл. 23 ГПК /отм./. Ето защо не следва да се придава правна значимост на уведомяването на адвокат С на 03.06.2008 г., а за редовно връчване следва да се приеме съобщаването на въззивното решение на адвокат К на 27.06.2008 г. Спрямо тази дата касационната жалба от 25.07.20008 г. е в законоустановения срок. По причина, че и съобщението за връщане на касационната жалба е връчено на адвокат С, на 18.08.2008 г., частната касационна жалба, подадена на 19.09.2008 г., не следва да се приема за просрочена.
По частната касационна жалба на Д. Т. П.
Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Касационната жалба, подадена от съделителя П, е върната поради това, че не е депозирал изложение на касационните основания. Разпореждането е правилно. В жалбата са развити подробни оплаквания за нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, които съставляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Различни от тях са основанията за допускане на касационно обжалване, формулирани в чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. По този въпрос в касационната жалба е записано, че са налице условията на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК: делото е решено в противоречие с практиката на ВКС и правилното решаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Възпроизвеждането на законовия текст не представлява обосноваване от касатора на основания за допускане на касационно обжалване. След като въззивният съд е дал указания с разпореждане от 17.07.2008 г. и по молба на процесуалния представител адв. Ст. Д. е удължил срока за изпълнение, тази нередовност не е отстранена. С молба от 03.10.2008 г. е представена вносна бележка за внесена държавна такса за касационното производство, но липсва изложение на основанията за допустимост. Затова касационната жалба е подлежала на връщане, въпреки отстраняването на другата нередовност.
По частната касационна жалба на Й. Ж. Ж.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима, но е неоснователна.
Указанията от 10.07.2008 г. във връзка с редовността на подадената от тази съделителка касационна жалба за изложение на касационните основания съгласно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и представяне на платежен документ за внесена държавна такса от 30.00 лева по сметката на ВКС, са изпратени на адреса на страната гр. В., ул. “. № 3, а съобщението е връчено на 29.07.2008 г. на Л. Ж. – майка на съделителката. Неоснователно се поддържа от жалбоподателката, че след като е упълномощила адвокат с права за процесуално представителство по делото, съобщенията във всички случаи следва да се изпращат на него. Законът не забранява и в този случай съобщението да се връчва на адресата – лицето, за което е предназначено съобщението. Изводът произтича от нормата на чл. 45, изр. 2 ГПК, която приравнява връчването на представител /чл. 39 ГПК/ на лично връчване. Молбата на процесуалния представител на страната адвокат М съобщенията да бъдат изпращани до нея, на посочен съдебен адрес, е подадена в окръжния съд на 12.08.2008 г., след като срокът за отстраняване на нередовностите вече е бил изтекъл. Молбите от 27.06.2008 г. и от 09.09.2008 г. са за съдебен адрес на друга съделителка – Г. С. При това положение въззивният съд правилно е приел, че жалбоподателката не е извършила дължимите процесуални действия, в резултат на което е върнал подадената от нея касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 7* от 06.10.2008 г. и разпореждане № 7* от 16.10.2008 г. за връщане на касационните жалби, подадени от Д. Т. П. и Й. Ж. Ж. срещу въззивното решение № 530 от 23.05.2008 г. по гр. д. № 2261/06 г. на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ разпореждане № 5* от 01.08.2008 г. на съдия при Варненския окръжен съд за връщане на касационната жалба, подадена от Г. С. С. срещу въззивното решение № 530 от 23.05.2008 г. по гр. д. № 2261/06 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба на Г. С. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: