О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София, 05.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 60/2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1289/ 13.10. 2009 г. по гр.д. № 222/ 2009 г. на Варненски окръжен съд ищците И. Г. И. и Й. И. са признати за собственици на имот пл. № 144 по ПНИ в м.”А”, землището на с. К., с площ 752 кв.м. Решението е постановено по отношение на ответниците А. Д. Х..
Ответникът А. Г. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа като основание за допускане на жалбата до разглеждане хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на решението с практиката на ВКС, илюстрирана с представени решения на отделни състави на ВКС по приложението на ЗСПЗЗ.
Основният материалноправен въпрос по делото е свързан с приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ за имотите, които се възстановяват по ЗСПЗЗ.
По делото е установено, че на ищеца И. Г. И. е бил предоставен за ползване и той изкупил по реда на §4б ПЗР ЗСПЗЗ имот пл. № 130 с площ 1000 кв., но фактически завладял и ползва и съседния имот пл. № 1* който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ответника Г, а той го прехвърлил на ответника Х. С. по делото е за имот пл. № 1* като съдът е уважил иска по съображения, че владеейки имота през периода от 22.11.1997 г. до 22.11.2007 г. ищците са го придобили по давност. По делото има данни, че окончателното възстановяване на имота в полза на ответника Г е станало със заповед на кмета на общината от 12.07.2004 г.
С оглед на горните данни се поставя въпросът дали давността в полза на ищците е започнала да тече от 22.11.1997 г., както посочва чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и както е приел въззивният съд, или от по- късен момент- възстановяването на имота по заповедта от 12.07.2004 г.
Въпросът е съществен за изхода на делото, тъй като във втория случай не би бил налице необходимият давностен срок за признаването на ищците за собственици.
Представените решения на отделни състави на ВКС не разглеждат конкретно поставения въпрос, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 или т.2 ГПК, но обжалването следва да се допусне в хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като има значение за решаването на случите, когато възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е настъпило след датата 22.11.1997 г.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1289/ 13.10. 2009 г. по гр.д. № 222/ 2009 г. на Варненски окръжен съд.
Указва на касатора А. Ж. Г. да внесе по сметка на ВКС в 7 дневен срок от съобщението държавна такса в размер на 80 лв. и да представи вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: