4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1192
гр. София, 27.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4969 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по т. – [населено място], против решение № 233/19.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 221/2014 г. от ІІІ-ти въззивен състав на Окръжен съд – София.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
В. съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
В. съд е приел, че в тежест на ответника по тези искове е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание, т.е. че са били налице предпоставки за сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, респ. за прекратяването му на основание чл. 325, т. 3 КТ, което намира приложение единствено при наличие на валидно сключен срочен трудов договор. Съдът е приел, че спронтото по делото е, дали договорът, уреждащ отношенията между тях, е бил валидно сключен като срочен, или се е превърнал в договор за неопределен срок.
Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КТ изчерпателно изброява хипотезите на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ (какъвто е сключен между страните по настоящото дело), като ги ограничава до случаите на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и до назначаване на новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Съдът е направил извод, че разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КТ има предвид дейности, които са временни, краткотрайни или сезонни с оглед естеството на извършваната работа, като при това „врeменни” са дейностите със случаен и еднократен характер, „сезонни” са работите, чието извършване зависи от сезона и от природоклиматични дадености, а „краткотрайни” са работите с „епизодичен и подчертано кратък срок за тяхното изпълнение”, като изводите на съда са, че извършваната от ищеца дейност като помощник- директор по учебно- производствената дейност обективно не притежава нито една от горните характеристики, тъй като не е случайна или еднократна, нито зависи от астрономическите сезони, а също и не може да се приеме, че е с епизодичен характер или подчертано кратък срок на изпълнение, като въз основа нагорното е прието от въззивния съд, че не е имало основание за сключване на срочен трудов договор за нейното заемане.
Съдът е приел за основателни доводите на ответника-въззивник, че право на директора на учебното заведение е да прецени, дали да създаде или премахне дадена длъжност в щатното разписание, в зависимост от изтъкнатите от жалбоподателя причини (налични бюджетни средства, разпределяне на работата между педагогическия персонал и броя на учащите), но е счел за неправилно становището, че така посочените обстоятелства обуславяли „временен характер на всяка дейност и длъжност в училището, та дори и на самото му съществуване”. Според въззивния съд, тези обстоятелства наистина обуславят правото на директора да променя и утвърждава щатното разписание, но в случая те са ирелевантни за спора, тъй като процесното уволнение не е обосновано със съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ), а с изтичане на уговорения срок (чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ) и поради това те с без значение за основателността на уволнението.
Въз основа на горното, съдът е приел, че трудовият договор между страните е бил сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 от КТ, поради което са настъпили последиците по чл. 68, ал. 5 от КТ и той следва да се смята за сключен за неопределено време, тъй като тази разпоредба въвежда законова фикция, която императивно урежда последиците от допуснатото обективно нарушение на закона и последиците настъпват обективно и автоматично при нарушение на чл. 68, ал. 3 или 4 от КТ, тъй като тяхна цел е не санкция за виновно поведение, а обективно ограничаване на сключването на срочни договори, които законодателят допуска единствено при наличие на изчерпателно посочени изключения, чието разширително тълкуване е недопустимо. Поради това, съдът е приел, че процесният договор е такъв на неопределено време, а прекратяването му на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ е незаконосъобразно и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Правните въпроси, които се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са следва ли да се посочи в заповедта за сключване на трудов договор за определено време обстоятелството, обосновало сключването на срочния трудов договор, когато то произтича от законова разпоредба, както и следва ли да се изследва волята на работника, в смисъл дали същата е опорочена при сключването на договора и дали е допустимо да се променя волята на страните по отношение на срочността на договора.
Спорът между страните е очертан с доводите за незаконосъобразност на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение, изложени от ищеца в исковата молба, както и доводите относно законосъобразността на същата, наведени с отговора на исковата молба, подаден от ответника. Доводи извън така очертания предмет на спора /с изключенията, които предвижда процесуалния закон/, е недопустимо да се правят пред въззивната, така и пред касационната инстанция. Така поставените правни въпроси не са поставени под формата на възражения и основания за законосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по делото от ответника, поради което и същите са неотносими към производството по чл.288 ГПК, касаещо преценка на правни въпроси под предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, но само такива, които са наведени своевременно в процеса и по които въззивния съд е дължал произнасяне. Освен гореизложеното, задължителната съдебна практика не прави разлика относно това, кои причини и обстоятелства налагат сключването на срочен трудов договор, като е категорична относно това, че причините, независимо какви са, следва да се посочат в договора, с оглед преценката относно законосъобразността на договора – решение №164/18.02.2010 г. по гр.д.№ 4656/2008 г. на І-во гр.отд на ВКС, решение №104/23.02.2010 г. по гр.д.№ 453/2009 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на тълкуването по приложението на чл.280 ГПК, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на задължителна съдебна практика по тези въпроси, както и неотносимостта им към настоящото производство от друга страна, водят до липсата насоченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като дори и да са налице решения на съдилищата /за които липсват данни да са влезли в сила/ в противен смисъл, то разрешението на правните въпроси от страна на въззивния съд по настоящото дело съответствува изцяло на разрешението, давано в константната и задължителна съдебна практика на ВКС.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания по допустимостта на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 760 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 0307327/13.08.2014 г.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233/19.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 221/2014 г. от ІІІ-ти въззивен състав на Окръжен съд – София.
ОСЪЖДА П.г. по т. – [населено място] да заплати на Р. П. Т. от [населено място], [улица] сумата 760 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.