О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1195
София, 08.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 513 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. С. и Й. С. Ц. против решение № 25 от 27.07.2010г. по гр.д.№ 4399/2009г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 03.02.2009г. по гр.д.№ 7177/2006г. на Софийски РС в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма] и [фирма], че касаторите са собственици на 2208/3150 ид.ч. от УПИ ІІ-392 от кв.11 по действащия регулационен план на м. “Ц. шосе – 7-ми километър” и в частта, с която е отменен н.а. № 49 т.ІІ/30.07.1999г. и н.а. № 130,т.І/2000г. на нотариус М. Н. в частта, легитимираща ответниците като собственици на същата идеална част и вместо това иска за собственост за посочената идеална част против тези дружества е отхвърлен. В частта, с което е отхвърлен иска за разликата над 2208/5150 ид.ч. до пълния предявен размер иска е отхвърлен от РС, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – ЗСПЗЗ и за необоснованост на решението относно извода за липса на идентичност.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: може ли съдът при спор за собственост да извършва отново преценка за наличието на идентичност на имота преди колективизацията и възстановения имот, ако ответникът не противопоставя права към момента на колективизацията. По този въпрос се позовава на Р № 122/17.03.2006г. по гр.д.№ 2436/2004г.ІV гр.о. ВКС Поставени са и въпроси приложими ли са нормите на чл. 10, ал.13, чл. 10, ал.7 и чл. 10б от ЗСПЗЗ в настоящия случай при който застрояването е извършено след 1992г. и не съставлява обществено мероприятие. В първоначалното изложение са формулирани и въпроси относно това задължителни ли са за гражданския съд решенията по административни дела, с които е установена застроената и свободната за възстановяване земя по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, или съдът по гражданско правният спор може да не се съобрази с тези решения. По тези въпроси се твърди противоречие със съдебната практика и наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не са обосновани правни въпроси и наличието на основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК. По същество се твърди, че ищците не са доказали нито правото на собственост на наследодателите си с нот. акт от 1937г. и записката за вписване от 1943г. нито идентичност на описаните в тези актове имоти и процесните..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са наследници на С. С. П. /техен дядо/ починал на 30.08.1955г. Той е признат за собственик на нива от 2 дка в м. Нови кър” при съседи: Ц. П. М., Б. И., Боне А. и Ц. шосе с н.а. № 317/01.12.1937г., а с договор от 02.05.1929г., вписан със записка от 30.04.1943г. е купил нива от 3 дка в м. “К.” при същите съседи вкл. и С. П.. Тези имоти са заявени за възстановяване по преписки 595,596 и 597 от 1992г от ищците, като наследници на по-преките наследодатели на ищците. С решение 333/05.04.2002г.на наследници на Ц. С. С. е признато правото на възстановяване в съществуващи реални граници върху нива от 1,804 дка, съставляваща имот 61046 и е възстановена собствеността върху 1,612 дка, определени буквено с решението по адм.д.№ 298/2001г. С Р № 334/10.03.2003г. е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на Г. С. С. върху нива от 1,749 в строителните граници на [населено място], съставляваща имот 61047, от които реално са възстановени в съществуващи реални граници 1,416 дка, индивидуализирани с решението и скицата към него по адм.д.№ 304/2001г. С решение № 335/11.02.2002г. на наследници на Т. С. С. /П./ е признато правото на възстановяване върху 1,819 дка, съставляващи имот 61048, от която реално в съществуващи реални граници са възстановени 1,459 дка, индивидуализирани с решение по адм.д.№ 299/2001г. И трите решения са постановени в административни производства по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ по обжалване на заповед за одобряване на плана по чл.11 от ППЗСПЗЗ, по които ответниците не са участвали като заинтересовани лица. Възражението за нищожност на решенията на ОСЗГ е преценено като неоснователно. Ищците са поискали да се подпълни кадастралния план с трите възстановени имота, но поради това, че ответните дружества са отказали, спорът за правото на собственост е отнесен към гражданския съд.
Ответникът [фирма] е купил от З. АД с н.а. № 49,т.ІІ/30.07.1999г. УПИ ІІ-392 с площ 3150 кв.м., а с н.а. № 130,т.І/2000г. то го продава на ответникът [фирма], което въз основа на строително разрешение от 15.06.2001г. е започнало да строи пет етажна сграда с офиси, магазин и склад. Строителната площадка е открита на 23.11.2001г. Теренът на УПИ ІІ-392 е част от терен с 200 дка, който е бил отреден за нуждите на Държавния комитет за наука и технически прогрес. Променен е общия градоустройствен план на [населено място] със заповед № 40408.02.1969г. след решение на ИК на СГНС, взето с протокол 15 от 09.08.1968г. и разпореждане на МС № 858/06.09.1968г.за утвърждаване идеен проект за първия етап на Завод за изчислителна техника. Отчужден е терен от 135 кв.м. срещу атомен център със заповед 20/1969г. но не от собствениците. Съставен е акт за държавна собственост № 3403/09.10.1970г. Въз основа на решенията по трите административни дела, за трите процесни имота актуването е отменено от областен управител, а за общинска собственост актове не са съставяни. Процесните имоти не са били застроени до 2001г.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците не са си възстановили по реда на ЗСПЗЗ реални части с площ 1,612 дка от имот 61046, с площ 1,416 дка от имот 61047 и реална част с площ 1,459 дка от имот 61048, тъй като не се установява идентичност между тези имоти и имота, описан в н.а. от 01.12.1937г., договор за продажба от 02.05.1929г., вписан на 30.04.1943г. съответно нива от 2 дка в м.”Нови кър” и нива от 3 дка в м. “К.”.
По първия поставен въпрос – може ли съдът при спор за собственост да извършва отново преценка за наличието на идентичност на имота преди колективизацията и възстановения имот, ако ответникът не противопоставя права към момента на колективизацията. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 122/17.03.2006г. по гр.д.№ 2436/2004г.ІV гр.о. ВКС. С Р №595 от 04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ВКС, ІІ гр.о., Р №329 от 27.04.2010г. по гр.д.№927/09г. на І гр.о.; Р №185/28.05.10г. по гр.д.№65/10г. на ІІ гр.о.; Р №540/13.07.10г. по гр.д.№1837/09г. на І гр.о.; Р № 365/15.10.10г. по гр.д.№1493/09г. на ІІ гр.о., Р № 5 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 340/2010г. на ВКС І гр.о. по чл. 290 се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респективно ОСЗГ към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да противопоставя на предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца.
С Р № 595/05.07.2010г. по гр.д.№ 1333/2009г. І гр.о. и Р № 254 от 26.05.2010г. по гр.д.№ 1134/2009г. на ІІ гр.о е прието, че когато се възстановява имот от урбанизираната територия по чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, процедурата по възстановяване на собствеността приключва с постановяване на решението на ОСЗГ. Издаването на скица към него не е необходима, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението по чл. 13, ал.5 и скицата по ал.6 от ППЗСПЗЗ, които установяват дали имотът е нанесен в кадастралния план, номера и размеря му според плана, размера на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, за която се дължи обезщетение е размера на свободната земя, подлежаща на възстановяване.
С въззивното решение е даден отговор на поставения въпрос в друг смисъл, различен от приетото в тези решения, постановени по чл. 290 от ГПК, което налага допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Отговорите на другите два въпроса – приложими ли са нормите на, чл. 10, ал.7 и чл. 10б от ЗСПЗЗ в настоящия случай при който застрояването е извършено след 1992г. и не съставлява обществено мероприятие и задължителни ли са за гражданския съд решенията по административни дела, с които е установена застроената и свободната за възстановяване земя по чл. 11, ал.4 от ЗСПЗЗ, или съдът по гражданско правният спор може да не се съобрази с тези решения, е във връзка с отговора на първия въпрос и зависи от доказателствата по делото, поради което съдът ще отговори на тези въпроси с решението си по същество. По тях въззивният съд не е излагал мотиви с оглед приетото за недоказаност на правото на собственост и липса на идентичност.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 27.07.2010г. по гр.д.№ 4399/2009г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от М. Г. С. и Й. С. Ц.,
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1710 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото.При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да е докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: