О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 644 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от E. С. С. против решение № 560/21.12.2009г., постановено по гр.д.№ 459/2009г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено решение № 562/23.02.209г. , постановено по гр.д.№ 560/2007г. по описа на РС-Разлог, в частта, с която е отменено решението на РС и вместо това е отхвърлен предявеният от нея иск да се признае за установено по отношение на И. П. С. и А. В. А., че ищцата е собственик на имот с идентификатор 61813.57.6 с площ от 500 кв.м., идентичен с овощна градина в м.“С. пчелин”, или още “Тишето” в землището на[населено място], имот № 057006 по КВС и е обезсилен н.а. № 188,т.І/2005г. на нотариус № 502 от регистъра на НК и в частта за разноските..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания са свързани с това, че съдът в нарушение на диспозитивното начало е обсъждал действителността на административните актове по трансформиране правото на ползване в право на собственост, без по този въпрос да е изслушана СТЕ, че не е допуснал разширяване на експертизата в тройна, въпреки че по делото са приети две противоречиви СТЕ относно идентичността на имота, възстановен на първия ответник и този, предмет на иска, за не обсъждане на свидетелските показания във връзка с доказателствата по делото.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, касаторът счита, че съдът в противоречие с непротиворечивата практика на ВКС не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност с останалите доказателства, а е игнорирал посочените от нея свидетели. По този въпрос се позовава на Р № 1156/05.04.1079г. по гр.д.№ 595/1979г. ІІ гр.о. и решение № 195/30.03.2009г. на ВКС по гр.д.№ 6291/2007г. На второ и трето место касаторката счита, че в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните и правилата за доказателствената тежест, съдът е обсъдил действителността на документите по преписката за трансформиране правото на ползване в право на собственост и конкретно това, че заповедта за оценката и за признаване на това право е подписана със запетая без да има изрично оспорване от другата страна и СГрЕ, която да обори авторството на официалния документ, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила. По този въпрос се позовава на Р № 99/02.02.2005г. на ВКС по т.д.№ 461/2004г. и на решения на В.. На следващо место касаторката счита, че съдът е нарушил практиката по приложението на чл. 157, ал.2 от ГПК, защото въпреки чe по делото са приети две противоречиви единични експертизи в производството пред РС и във възивното производство, възивната инстанция е отказала разширяването на оспорената втора експертиза в тройна и така е действал в противоречие с Р № 379/07.05.2009г. по гр.д. № 1320/2008г.І гр.о. Поставеният материално правен въпрос е: за да се трансформира правото на ползване в право на собственост необходимо ли е плана за новообразуваните имоти да влезе в сила. По този въпрос се сочи само практика на В..
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че липсват доказателства наследодателят на ищцата, или тя самата да са инициирали действия по изкупуване правото на собственост върху процесния имот, че заповедта за оценка и за признаване правото да придобие собствеността по пар. 4а и пар. 4б от ЗСПЗЗ са подписани със запетая, поради което са неавтентични и не пораждат за ищцата право на собственост, че не е доказано, че на ответника И. П. С. е възстановен с решение по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ процесния имот, а не съседен на него, и че той е продал този имот на ответника А. В. А., че местностите “С. пчелин” и “Тишето” в землището на[населено място] са идентични, или частично идентични, че не са налице предпоставките на пар. 4а от ЗСПЗЗ, защото не е установено, че в процесния имот е имало изградена сграда и по пар. 4б, защото не се установява това да е единствена земеделска земя на семейството на ползувателя.
Съдът служебно следи за допустимостта на възивното решение. Един от мотивите, поради които въззивният съд е отхвърлил предявеният иск е, че не е доказано дали имота за който претендира ищцата е възстановен на ответника и дали той го е продал на другия ответник. Този въпрос е пряко свързан с допустимостта на предявения иск, тъй като за да се предяви установителен иск за собственост, ответникът следва да е лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца, а не предявения иск за него. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, т.1 ВКС, съдът допуска касационно обжалване на решението и по не формулиран от касатора въпрос, ако той има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Настоящият състав намира, че следва да се допусне до касационен контрол обжалваното решение по въпроса за допустимостта и по въпросите, които са формулирани от касаторката и са свързани с разрешаването на този въпрос – следва ли съдът да допусне разширяване на експертизата в тройна, когато по делото са приети две противоречиви СТЕ и втората е оспорена. По този въпрос съдът е процедирал в противоречие с решение № 379 от 07.05.2009г. по гр.д.№ 1320/2008г. І гр.о. Разрешаването на този въпрос касае и поставения материално правен въпрос за наличието на предпоставките по пар. 4а от ЗСПЗЗ, с оглед приетото от съда, че имота не е застроен и установеното, че в имота, предоставен за ползване на съпруга на касаторката е имало вила, която е изгоряла през 1995г.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представената съдебна практика на Върховния административен съд не обуславя допускането до касационен контрол, тъй като нормата на чл. 280, ал.1 от ГПК има предвид практиката по граждански дела, която ВКС може да уеднаквява.
По изложените съображения, следна да се допусне касационен контрол, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 560/21.12.2009г., постановено по гр.д.№ 459/2009г. на Окръжен съд-Благоевград по касационна жалба, подадена от E. С. С.
Указва на касаторката да внесе по сметка на ВКС държавна такса в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: