О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1199
София, 09.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 433/ 2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище [населено място] чрез адв. И. В. против решение № 405 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 194/09 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по въпросите, касаещи приложението на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС, чл. 32, 33, чл.110, 194 и 195 З./ отм./, чл. 17а ЗППДОбП; чл. 79, 82 и 83 от ЗС. На следващо място се сочи, че е налице празнота в съдебната практика по прилагането на § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС, поради което разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация [община] не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 48 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 523/08 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [община] иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./с искане да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на основание правоприемство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор № 77195.707.102 по кадастралната карта на [населено място] /бивш парцел ХІ в кв.4 по регулационния план/. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесният имот не е бил включен в имуществото на ДФ “М.”- Х., поделение” Механизация и авторанспорт”, чийто правоприемник е ищецът, поради което при преобразуването на държавната фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество не е придобил собствеността върху него. Изводът е обоснован с това, че със заповед № РД – 02-14-1565 от 26.11.1997 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството в капитала на [фирма] е било внесено правото на собственост само върху отредената и ползувана от дружеството земя, върху която е разположена производствената площадка, съставляваща парцел VІ в кв.4 по плана на [населено място], северна индустриална зона, с площ 19 425 кв.м., със стойността на който бил увеличен и капитала на дружеството.
По делото е било установено от фактическа страна, че процесният имот е образуван от източните части от парцел ІІ и ІІІ в кв. 4 по плана на [населено място] от 1988 г. Парцел ІІ е бил отреден за тролейбусно депо. Със заповед на Кмета на [община] от 1996 г. е изменена дворищната регулация и извършено преотреждане на парцели І, ІІ, ІІІ и ІV в кв.4. Съгласно тази заповед от парцел ІІ е образуван парцел VІ – за тролейбусно депо, нов парцел VІІ, част от нов парцел VІІІ, част от нов парцел ІХ, нов парцел Х и е прокарана [улица]-72Б-72 В. В източните части на парцел ІІ и ІІІ е бил образуван нов парцел ХІ, отреден за озеленяване, за който през 2002 г. е бил съставен акт за публична общинска собственост. С цитираната по- горе заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството в капитала на [фирма] е апортиран само парцел VІ, но не и парцел ХІ. С оглед на това въззивният съд е приел, че представеният по делото разделителен протокол от 22.08.1995 г., подписан от [фирма], [фирма] и общинска фирма “К.”, с който било определено местонахождението, квадратурата и границите на включените в капитала им части от парцел ІІ в кв.4 и в който било посочено, че [фирма] Х. притежава в парцел ІІ реална част от 29 150 кв.м при посочени граници, не го легитимира като собственик на процесния имот. На следващо място е приел, че ищецът не е придобил правото на собственост и на основание придобивна давност, тъй като парцел ХІ е публична общинска собственост и предвид разпоредбата на чл. 7, ал.1 ЗОбС по отношение на него този придобивен способ е неприложим. Посочил е също, че дори имотът да е частна общинска собственост, то предвидената в чл. 79, ал.1 ЗС десетгодишна придобивна давност не е изтекла, тъй като с разпоредбата на § 1 от ПЗР на ЗД на ЗС след изм. ДВ бр. 109/2008 г. давността е спряна до 31.12.2011 г.
Поставените в изложението към касационната жалба правни въпроси, свързани с приложението на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС, чл. 32, 33, чл.110, 194 и 195 З./ отм./ не са обуславящи изхода на настоящия спор. Предмет на положителния установителен иск за собственост е правото на собственост на ищеца, който следва да докаже, че е осъществен фактическия състав на съответния придобивен способ, на който се позовава. Съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. В тази връзка правото на собственост на ответника е предмет на изследване само доколкото би обосновало извод, че ищецът е изгубил правото си на собственост. Затова въпросът дали са били налице предпоставките на § 42 ПЗР на ЗОбС за преминаване на процесния имот от държавата в собственост на общината, няма самостоятелно значение за изхода на делото, защото само поради това, че ответникът не е собственик на имота, не следва, че собственик е ищеца. Изцяло неотносими към спора са и въпросите, свързани с приложението на чл. 32, чл.33, чл.110, чл.194 и чл. 195 З./ отм./. Дали са били налице предпоставките за изменение на влезлия в сила ЗРП и дали е била спазена процедурата по одобряване изменението на регулационния план, са въпроси, които не могат да бъдат обсъждани от гражданския съд, тъй като съществува специален ред за оспорване законосъобразността на издадените по З./ отм./ актове. Поради това тези въпроси не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационно обжалване в нито една от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК.
Следващият въпрос – относно приложението на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, е от значение за изхода на настоящото дело, но не се установява да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата. На първо място следва да се посочи, че касаторът не сочи съдебна практика, третираща придобиването на право на собственост от еднолични търговски дружества с държавно имущество по реда на чл. 17 а ЗППДОбП / отм./. На следващо място, съдебната практика последователно приема, че фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ изисква кумулативната даденост на следните предпоставки: имуществото да е било държавна собственост, да е предоставено на държавното предприятие за стопанисване и управление, да е включено в баланса на преобразуваното държавно предприятие и в капитала на едноличното търговско дружество с акта на преобразуването, т.е. в този акт да не е предвидено друго. В съответствие с тази практика въззивният съд е съобразил отразеното в А. № 3944 от 16.07.1990 г. относно предоставеното за стопанисване и управление на ДФ “М.”, поделение “Механизация и автотранспорт” държавно имущество, сред което не фигурира земя, както и нарочната заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за увеличаване на капитала на дружеството с внасяне на правото на собственост върху конкретен недвижим имот, различен от процесния, издадена след изменението на дворищната регулация и извършено преотреждане на парцели І, ІІ, ІІІ и ІV в кв.4, и при липса на други доказателства спорният терен да е бил включен в капитала на дружеството с акта на преобразуване, е заключил, че ищецът не е доказал да е придобил правото на собственост върху него по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на въззивното решение и по въпросите за приложението на чл. 79, 82 и 83 от ЗС. При съпоставка на даденото от въззивния съд разрешение относно възможността за придобиване по давност на недвижими имоти – публична или частна общинска собственост с представените с касационната жалба решение № 1381 от 26.01.2009 г. по гр.д. № 4762/07 г. на ВКС, І. г.о., решение № 1369 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 4729/07 г. на ВКС, І. г.о. и решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр.д. № 3131/07 г. на ВКС, ІІІ г.о. не може да се направи извод за противоречиво разрешаване на един и същ правен въпрос, тъй като посочените решения не третират еднаква, нито дори сходна с настоящото дело правна проблематика.
В обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице релевираните от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 405 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 194/09 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: