О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 17.07.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3388/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. Б. като пълномощник на К. Г. М., В. М. И., Р. М. И., Т. Б. П. и А. Б. Я., против определение на Софийски градски съд от 08.03.2013 г. по гр.д. № 14006/2011 г., постановено по реда на чл. 192, ал.4 ГПК/ отм./, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на В. С. И., Д. П. И., П. Д. И. и Р. Д. И. направените от тях разноски по делото за първата и въззивната инстанция в размер на 2 455 лв.
Жалбоподателите поддържат, че определението е недопустимо и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, защото решението на въззивния съд по делото, по което са присъдени разноските, е недопустимо и неправилно. На следващо място сочат, че не са били налице предпоставките на чл. 64 ГПК/ отм./ за присъждане на разноски в полза на ответниците В. И. и Д. И., тъй като производството по подадената от тях въззивна жалба е било прекратено. На следващо място, определението е неправилно и поради това, че ищците са осъдени да заплатят на всички ответници разноски в общ размер, без да се посочи кой и на кого какъв размер дължи. В нарушение на чл. 64 ГПК/ отм./ са присъдени разноски в полза на ответниците за адвокатско възнаграждение за двама адвокати. Нарушена е и процедурата за допълване на решението в частта за разноските, тъй като жалбоподателите не били уведомени за направеното искане за присъждане на разноски.
Ответниците не са взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:
С решение № 604 от 24.01.2013 г. по гр.д. № [ЕГН] г. на Софийски градски съд е обезсилено решението на Софийски районен съд, постановено на 17.07.2010 г. по гр.д. № 13943/07 г. в частта, с която са били уважени предявените от К. Г. М., В. М. И., Р. М. И., Т. Б. П. и А. Б. Я. против С. Р. Т., П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. искове с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС и е прекратено производството по тях, като е прието, че исковете са недопустими, защото са предявени след изтичане на преклузивния срок по чл. 33, ал.2 ЗС. Прекратено е производството по въззивното дело по жалбата на В. И. и Д. И. срещу решението на първоинстанционния съд в частта по исковете по чл. 33, ал.2 ЗС, като е прието, че претенцията за изкупуване не е била насочена против тях, поради което нямат право на жалба. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която са били отхвърлени предявените от К. М., В. И., Р. И., Т. П. и А. Я. против В. И., Д. И., П. И., Р. И. и Н. И. искове с правно основание чл. 108 ЗС. С това решение съдът не се е произнесъл по отговорността за разноски. Въззивното решение е съобщено на ответниците по делото на 04.02.2013 г. С молба от 05.03.2013 г., същите са поискали съдът да се произнесе по искането им за присъждане на разноски за двете инстанции. Съдът е намерил молбата за допустима като подадена в срока по чл. 192, ал.4 ГПК/ отм./ и е уважил същата, като е осъдил общо ищците да заплатят на ответниците разноски за двете инстанции в размер на 2 455 лв., включващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в двете инстанции, заплатена държавна такса и внесен депозит за вещо лице.
Неоснователно е възражението, че ответниците валентина и Д. И. нямат право на разноски по чл. 64 ГПК/ отм./ Същите са били ответници по иска по чл. 108 ЗС. По отношение на тях е постановено отхвърлително решение, поради което същите имат право на разноски, съгласно чл. 64, ал.2 ГПК/ отм./, независимо от частичното прекратяване на въззивното производство по жалбата им срещу първоинстанционното решение по иска по чл. 33, ал.2 ЗС.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че при множество ищци и множество ответници съдът е сладвало да посочи кой от ищите на кого от ответниците каква част от разноските следва да заплати. Видно от заявеното с петитума на исковата молба, претенцията на ищците е била да им се признае правото по чл. 33, ал.2 ЗС да изкупят общо 496/3033 ид. части от описаните в исковата молба недвижими имоти- дворно място и тавански етаж от построената в него сграда, и за осъждане на всички ответници да им предадат общо владението върху същата идеална част от тези обекти. Нито в исковата молба, нито до приключване на устните състезания пред първата инстанция няма направено изменение или уточнение на исковете в смисъл, че всеки от ищците претендира изкупуване и предаване на владението върху идеална част от имота съобразно обема на правата, които твърди да притежава в съсобствеността. Тези квоти не са предмет на двата иска, поради което съдът няма задължение да ги изследва във връзка с отговорността им за разноски и съответно да преценява кой от ищците каква част от разноските дължи.
Неоснователно е и оплакването, че е била нарушена процедурата за допълване на решението в частта за разноските, тъй като жалбоподателите не били уведомени за направеното искане за присъждане на разноски. Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 192, ал.4 ГПК/ отм./, който, за разлика от разпоредбата на чл. 248 от сега действащия ГПК, не предвижда уведомяване за направеното искане за допълване на решението в частта за разноските и срок за отговор на насрещната страна.
Основателно е оплакването, че в нарушение на чл. 64, ал.1 ГПК/ отм./ съдът е присъдил на ответниците разноски за двама адвокати във въззивната инстанция. Макар да не е посочено изрично в обжалваното определение, сумата от 2 455 лв. е формирана от платена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лв., внесен депозит за вещо лице пред първата инстанция в размер на 150 лв., платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 29.04.2008 г., сключен с адв. Е. Г., 780 лв. адвокатски хонорар, заплатен по договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.11.2010 г. също с адв. Е. Г. и сумата 500 лв., заплатени по договор за договор за правна защита и съдействие, сключен на 04.09.2012 г. с адв. Л.. Видно от сключените с адв. Е. Г. договори, тя е била упълномощена от ответниците да ги представлява по делото до приключването му във всички инстанции /общо пълномощно по образец/. С пълномощно от 01.07.2011 г. тя е преупълномощила адв. Л. с всички права, които има по делото. Пред въззивната инстанция ответниците са представлявани от адв. Г. и от адв. Л.. При тези данни настоящият състав намира, че сумата 500 лв. е за адвокатско възнаграждение за втори адвокат, поради което е присъдена в полза на ответниците в нарушение на чл. 64, ал.1 ГПК/отм./ С оглед на това обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответниците разноски за разликата над 1 955 до 2 455 лв. и за тази разлика от 500 лв. искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли.
Доводите за недопустимост на въззивното решение не могат да се обсъждат в настоящото производство.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд от 08.03.2013 г. по гр.д. № 14006/2011 г., постановено по реда на чл. 192, ал.4 ГПК/ отм./, в частта, с която К. Г. М., В. М. И., Р. М. И., Т. Б. П. и А. Б. Я. са осъдени да заплатят на В. С. И., Д. П. И., П. Д. И. и Р. Д. И. направените от тях разноски по делото за първата и въззивната инстанция за разликата над 1 955 лв. до 2 455 лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В. С. И., Д. П. И., П. Д. И. и Р. Д. И. присъждане на разноски по делото за първата и въззивната инстанция за разликата над 1 955 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: