4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София, 14.01.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ч. гр. дело № 5445/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от В. А. Т., представляван от адв. П. А., срещу определение № 144/04.05.2015 г. по ч. гр. д. № 112/2015 г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено разпореждане № 61/27.11.2014 г. на Районен съд-Кула по гр.д. № 227/2014 г., с което е прекратено производството пред районния съд и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Видин.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят е формулирал процесуалноправен въпрос относно определяне цената на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, имащ за предмет сделка с недвижим имот – от стойността на сделката или от данъчната оценка на имота. Счита, че е решен и въпросът за това как се определя държавната такса при иск с правно основание чл. 135 ЗЗД – дали основата, върху която се изчислява е посочената в чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК или върху ? от цената на иска по смисъла на чл. 71, ал. 2 ГПК. Счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка, тъй като посочените процесуални разпоредби са неясни и съдържат вътрешно противоречие, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като представя преписи от определение № 714/30.11.2011 г. на Апелативен съд – Варна по гр. д. № 592/2011г. и определение № 327/09.09.2013 г. на Апелативен съд- Бургас по ч. гр. д. № 254/2013 г.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на частната жалба от ответните страни – ЕП К. П.” Е. и [фирма].
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира следното:
Производството пред Районен съд- Кула е образувано по иск на Владимир А. Т. срещу [фирма] и [фирма] за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на имот № 056014, представляващ нива от 43,283 дка в местност Д. и имот № 050613, представляващ нива от 18,719 дка в местност Д., сключен между ответниците на 06.12.2011 г., обективиран в нотариален акт № 149, том VІІІ, рег. № 4232, дело № 1118/2011 г. на нотариус В. Б., с която продажба първият ответник намалява имуществото си и създава затруднения на ищеца, който има вземане към този ответник, което последният не удовлетворява. От представените от ищеца данъчни оценки на имотите, съдът е констатирал, че цената на иска е 286 538, 10 лв. При това положение на основание чл. 104, т. 3 ГПК Районен съд – Кула е постановил разпореждане № 61/27.11.2014 г., с което е прекратил производството по гр. д. № 227/2014 г. и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Видин.
С определение № 141/04.05.2015 г. по гр.д. № 112/2015 г. по описа на ОС-Видин, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане. За да постанови обжалваното определение, съдът се е позовал на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, според която цената на иска по искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договор, се определя от стойността на договора, а когато договорът има за предмет права върху имот по размерите по чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК, като цената се определя според данъчната оценка на процесния недвижим имот. Посочено е, че предявеният П. иск попада в приложното поле на чл. 104, т. 4 ГПК, тъй като е облигационен по своя характер, а цената му надхвърля посочената от 25 000.00 лв. При тези съображения въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ГПК и е приел, че компетентен да се произнесе по предявения иск като първа инстанция е Окръжен съд-Видин.
Поставеният в изложението въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, включен е в предмета на произнасяне от въззивния съд и е обусловил решаващия извод за цената на иска като определяща родовата подсъдност на спора на окръжния съд съгласно чл. 104, т. 4 ГПК. Не са налице допълнителните основания за допускане на касационна проверка, обективирани в чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно даденото задължително тълкуване в т. 4 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК е ясна и безпротиворечива. Не съществуват спорове нито в теорията, нито в практиката относно облигационния характер на иска по чл. 135 ЗЗД, с който се иска отмяна на сделка. Препращането направено в чл. 69, т. 4 към т. 2 на същата норма от ГПК е приложимо само за облигационни сделки с вещно-транслативен ефект, в които предмет на прехвърлянето са вещни права. При такива договори от значение е данъчната, а при липса на такава – пазарната оценка на имота. Тази величина предпоставя „стойността на договора” по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, независимо от възмездността или безвъзмездността на придобиването, това разбиране е възприето и в определение № 790/18.11.2013 г. по ч.т.д № 2946/2013 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата съгласно възприетото в т. 2 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай В. А. Т. иска обявяване на относителна недействителност спрямо него на сключения между ЕП К. П.” Е. и [фирма] договор з покупко-продажба на недвижими имоти, който несъмнено има вещно-транслативен ефект, следователно цената на иска се определя по данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на сключения договор. С оглед изложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Наличието на задължителна практика на ВКС по поставени въпрос, изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, нито е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът в частта му относно размера на държавната такса не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Още повече, че в изпълнение на дадените указания на първоинстанционния съд, с молба от 27.11.2014 г. ищецът сам е посочил цена на иска в размер на 286 538, 10 лв. и внесъл държавна такса от 11 461, 52 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 141 от 15.04.2015 г. по ч.гр. д. № 112/2015 г. на Окръжен съд -Видин.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: