О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София 07.01.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 333 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от [фирма] [населено място] против определение № 526/31.05.2012 г. по ч.гр.дело № 150/2012 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 18/02.05.2012 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията [населено място], с което същият е отказал да разпореди вписване на заличаване на договорна ипотека, учредена по отношение на недвижим имот закупен при публична продан. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят иска отмяна и постановяване на друго, с което преписката да се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото действие.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите – 1. необходимо ли е да се издава от съдебния изпълнител удостоверение по чл.19,ал.2 от Правилника за вписванията за липса на съгласие ипотеката да се запази при публичната продан в хипотезата на чл.175,ал.1 ЗЗД с оглед разпоредбата на чл.175,ал.2 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 49/01.02.2010 г. по ч.гр.дело № 13/2010 г. на ВКС II г.о., 2. процесуално правен въпрос, свързан с процесуалните правила за реда за заличаване на ипотека в специалната хипотеза на чл.175 ЗЗД – за да се заличи ипотека по чл.175 ЗЗД необходимо ли е да се представи доказателство, че не е постигнато съгласие между купувача и ипотекарния кредитор ипотеката да запази действието си – решаван противоречиво от съдилищата – определение по ч.гр.дело № 2316/2007 г. на Окръжен съд [населено място], решение № 80/16.02.2009 г. по гр.дело № 949/2008 г. на Софийски апелативен съд. Цитираното определение на Варненския окръжен съд не е приложено към изложението, 3. необходимо ли е да се издава от съдебния изпълнител удостоверение за липса на съгласие ипотеката да се запази при публична продан по чл.175,ал.2 ЗЗД, след като в този законов текст ясно е указано, че само при наличие на съгласие ипотеката да се запази при публична продан съдебният изпълнител съставя протокол за това съгласие, който се отбелязва при вписването в имотния регистър, 4. липсата на такъв протокол и на отбелязване в имотния регистър не е ли доказателство за липса на съгласие ипотеката да се запази върху имота след публичната продан, 5. дали Правилникът за вписванията може да въвежда валидно изисквания, които противоречат на Закона за задълженията и договорите, 6. неплащането на държавна такса в рамките на едно охранително производство основание за отказ ли е или е нередовност на молбата, като на осн.чл.129,ал.2,вр.чл.540 ГПК съдията по вписванията следва да укаже на молителя отстраняване на допуснатите нередовности и едва ако те не бъдат отстранени производството да се прекрати. Въпросите по п.3,4,5 и 6 според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Жалбоподателят [фирма] [населено място] е подал молба до Службата по вписванията при Районен съд [населено място] вх. № 2182/02.05.2012 г., с която е поискал заличаване на вписана на 24.10.2007 г. под № 61,т.4 договорна ипотека с кредитор [фирма] и длъжници А. Т. П. и П. Л. П. относно недвижимия имот – поземлен имот магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място],[жк], бл.К., със застроена площ от 152.40 кв. с идентификатор № * по КК на [населено място].
Към молбата е приложено копие от постановление за възлагане на недвижим имот, изнесен на публична продан от 05.05.2010 г., справка от Служба от Служба по вписванията [населено място], скица на имота и удостоверение за актуално състояние на дружеството. С определение от 02.05.2012 г. на съдията по вписванията е отказано заличаване на договорната ипотека по молбата на жалбоподателя.
Разградският окръжен съд в правомощията на въззивна инстанция е потвърдил определението на съдията по вписванията при Служба по вписванията [населено място]. Прието е, че към молбата до съдията по вписванията жалбоподателят е представил доказателство за извършена публична продан по изп.дело № 78/2009 г. на ЧСИ и възлагателно постановление от 05.05.2010 г., влязло в сила на 14.05.2010 г., с което е придобил собствеността върху ипотекирания имот. Прието е, че не е представено удостоверение от ЧСИ, според което жалбоподателят като купувач на имота, предмет на проданта не е поемал обезпеченото задължение.
Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.175, ал.1 ЗЗД и е приел, че при хипотеза на придобит от жалбоподателя имот по реда на извършена публична продан с възлагателно постановление от деня на влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител, с което имота му е възложен всички ипотеки и вещни права върху имота, учредени след първата ипотека се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от получената при продажбата цена по реда на ипотеките си. Прието е, че в чл.175,ал.2 ЗЗД е предвидено изключение от правилото, като ипотеките, учредени след първата ипотека могат да се запазят при публичната продан, ако купувачът поеме обезпеченото задължение по съгласие с ипотекарния кредитор. Според въззивния съд купувачът може да поиска заличаване на вписаната ипотека, съответно възбрана след представяне на влязлото в сила постановление на частния съдебен изпълнител за възлагане на описания в него недвижим имот, както и на удостоверение от ЧСИ, че купувача по публичната продан не е поел обезпеченото задължение по съгласие с ипотекарния кредитор, оформено по реда на чл.175,ал.2 ЗЗД.
При тези доводи съдът е потвърдил обжалваното определение на съдията по вписванията при Служба по вписванията [населено място], с което е отказано да разпореди вписване на заличаване на договорна ипотека, учредена по отношение на недвижим имот, закупен при публична продан.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
С определение № 49/01.02.2010 г. по ч. гр. дело № 13/2010 г. на ВКС II г.о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК съдът се е произнесъл по процесуално правен въпрос свързан с процесуалните правила, уреждащи реда за заличаване на вписана възбрана, относно прилагане на разпоредбата на чл. 31 от Правилника за вписванията и съответно приложение на специалните правила, предвидени в чл.175 ЗЗД. С определението съдът е направил правните си изводи в хипотеза на подадена молба за заличаване на вписана възбрана върху 1/2 ид.част от недвижим имот. Молбата е подадена от ипотекарен кредитор с първа по ред вписана ипотека върху недвижимия имот. Последният е възложен с постановление на съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот на същият молител, който е взискател в изпълнителното производство. В. е наложена върху имота по искане на лице, различно от молителя. С определението съставът на ВКС е приел, че при осъществена публична продан на недвижим имот същият е възложен на ипотекарния кредитор и взискател по изпълнителното дело, на когото е и първата поред вписана ипотека върху имота. По силата на чл.175 ЗЗД е прието, че с извършване на публичната продан на имота всички ипотеки върху него, както и вещни права, учредени след първата ипотека се погасяват. С оглед на тези разпоредби е направен извода, че при подадена молба за заличаване на вписана ипотека от приобретател на имота по реда на извършена публична продан, който е ипотекарен кредитор с първа по ред вписана ипотека върху имота, към която молба е приложено влязло в сила постановление за възлагане на имота съдията по вписванията следва да извърши действия по заличаване на ипотеката.
С цитираното определение съставът на ВКС се е произнесъл по правен въпрос, различен от поставения и по хипотеза различна от настоящата. За да е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК правният въпрос от значение за изхода на делото следва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.), с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателя. Цитираното определение по ч.гр.дело № 2316/2007 г. на Окръжен съд [населено място] не е приложено към изложението, поради което не следва да се обсъжда даденото с него разрешение на правния въпрос.
С решение № 80/16.02.2009 г. по гр.дело № 949/2008 г. на Софийски апелативен съд се е произнесъл по правния въпрос съществува ли задължение, установено в законов или подзаконов нормативен акт за ипотекарния кредитор да поиска заличаване на вписаните в негова полза договорни ипотеки в случай, че обремененият с ипотеките имот бъде продаден по реда на чл.384 ГПК/отм./ чрез извършване на публична продан. Прието е, че за ипотекарния кредитор не съществува такова задължение. С оглед на това становище се налага извода, че съдът не е разрешавал правния въпрос, поставен от жалбоподателя, поради което и не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси в т.3,4,5,6 от изложението. Същите касаят приложението на разпоредбите на чл.175,ал.2 ЗЗД, както и на чл. 19,ал.2 от Правилника за вписванията. Тези разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика основания за промяна на която не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 526/31.05.2012 г., постановено по ч.гр.дело № 150/2012 г. на Разградския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 2463/26.06.2012 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1,офис 3, чрез адв. Н. К., съдебен адрес [населено място], ул.”Д-р К. С.” № 5, кантора № 8 адв. Н.К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: