О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. София, 03.06.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 498 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадената от Т. К. Т. частна жалба с вх.№ 8190 от 28.12.2015 г. срещу определение № 862 от 17.12.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 623/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Администриращият съд е извършил размяна на книжа, като по делото не е постъпил отговор от ответниците по частната жалба В. Н. Ф. и Е. И. Ф..
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното:
Въззивното ч.гр.д.№ 623/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна е образувано по частна жалба на Т. К. Т. с вх.№ 23669 от 29.07.2015 г. Срещу частната жалба е подаден отговор от ответниците по нея, заведен с вх.№ 24958 от 13.08.2015 г., с който В. Н. Ф. и Е. И. Ф. са възразили срещу основателността й и са поискали атакуваното определение на Окръжен съд – Варна № 7525 от 13.07.2015 г. по в.гр.д.№ 643/2014 г. да бъде потвърдено. Заявили са и искане да им се присъдят разноските по делото съгласно приложен списък (л. 14 от ч.гр.д.№ 623/2015 г.). С определението си по съществото на частната жалба (№ 817 от 24.11.2015 г.) Апелативен съд – В. е потвърдил произнасянето на Окръжен съд – Варна, но е пропуснал да се произнесе по искането на В. Н. Ф. и Е. И. Ф. за присъждане на разноските по делото.
В тази връзка В. Н. Ф. и Е. И. Ф. са подали молба по чл. 248 ГПК (вх.№ 7467 от 27.11.2015 г., л. 16 от делото), като Апелативен съд – Варна е дал възможност на Т. К. Т. да вземе становище по искането. Това си право той е упражнил на 08.12.2015 г. с документ, озаглавен „частна жалба” и заведен с вх.№ 7752.
Последвало е произнасянето с обжалваното в настоящото производство определение № 862 от 17.12.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 623/2015 г. Като е приел, че Т. К. Т. възразява не само срещу допустимостта на молбата с вх.№ 7467 от 27.11.2015 г., но и за прекомерност на заплатеното от ответниците по частната жалба на пълномощника им адвокатско възнаграждение, Апелативният съд е присъдил разноски в минималния размер, предвиден с чл. 7, ал. 1, т.7 вр. чл. 11 НМРАВ – 200 лева, вместо претендираните 400 лева.
С определението, постановено по ч.гр.д.№ 497/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на определение № 817 от 24.11.2015 г. на Апелативен съд – Варна, с което същото е влязло в сила.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Предвид искането за присъждане на разноски, заявено с отговора на В. Н. Ф. и Е. И. Ф. (заведен с вх.№ 24958 от 13.08.2015 г.), на основание чл. 81 ГПК Апелативен съд – Варна е бил длъжен да се произнесе имат ли право двамата ответници на разноски за защитата им срещу частната жалба, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д.№ 623/2015 г. Тъй като това не е сторено с определението по съществото на частната жалба (№ 817 от 24.11.2015 г.), в полза на ответниците е възникнало процесуалното право да поискат допълнително произнасяне в хипотезата на чл. 248 ГПК. Това си процесуално право те са упражнили в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, подавайки молбата с вх.№ 7467 от 27.11.2015 г. Предвид депозирания с отговора им с вх.№ 24958 от 13.08.2015 г. списък на разноските, искането по чл. 248 ГПК е било процесуално допустимо и от гледна точка разпоредбата на чл. 80 ГПК. Доколкото понастоящем определение № 817 от 24.11.2015 г. е влязло в сила, то крайния изход на спора по в.ч.гр.д.№ 623/2015 г. обуславя задължение в тежест на Т. К. Т. да понесе отговорността за направените от насрещните страни разноски за защита срещу неговата частна жалба с вх.№ 23669 от 29.07.2015 г. Доказано е, че ответникът В. Н. Ф. е заплатил в тази връзка сумата 400 лева – възнаграждение за един адвокат, поради което е имал право да му бъдат присъдени разноски в размер не по-нисък от минималния, установен с чл. 7, ал. 1, т.7 вр. чл. 11 НМРАВ – 200 лева.
В обобщение – атакуваното определение № 862 от 17.12.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 623/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна е процесуално допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 862 от 17.12.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 623/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: